Временно руско управление: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:37, 12 септември 2012

Временно руско управление в България е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878). Берлинският договор го узаконява и определя неговата продължителността на девет месеца.^[1]^[2]

Временно руско управление

По време на Руско-турската война (1877-1878)

Сградата в Пловдив, където се намира Временното руско управление от май до октомври 1878 година

Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877-1878). Наименувано е „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“ и е прикрепено към командването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руския императорския комисар Владимир Черкаски, а след неговата смърт на 3 март 1878 г. Александър Дондуков-Корсаков.^[1] Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.

Задачата на управлението е: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия.

В освободените градове се учредяват български административни учреждения. Създават се Градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Марин Дринов, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков и други.^[1] По силата на Санстефанския мирен договор срока на Временното руско управление е определен на две години.

Руски императорски комисар Александър Дондуков

По силата на Берлинския договор

Берлинският договор определя неговата продължителност на девет месеца считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена създаването на васалната държава Княжество България и автономната област Източна Румелия. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения Съвет за управление състоящ се от седем отдела.

Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 г., основава се Българската народна банка, а за официален език е определен българския.

Временното руско управление свиква Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. През април 1879 г. свиква 1 Велико Народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз.

Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват и автономната област Източна Румелия.

На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора Алеко Богориди, а на 25 юни в Княжество България на българския княз Александър I Батенберг. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.

Разходите по издръжката на Временното руско управление са определени от Берлинския договор и трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. Окупационен дълг. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба.^[3]

Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след Съединението през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни, а след Първата световна война дългът е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.^[3]

Източници

↑ ^а ^б ^в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54-55.
↑ Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148
↑ ^а ^б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.

Литература

Външни препратки

Съдебната система в периода на ВРУ

[БДИ-1] а ^б ^в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54-55.

[2] Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148

[аврамов-3] а ^б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Временно руско управление''' е периодът, в който окупираните от [[Русия|руските]] войски по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май [[1879]] година със създаването на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref>
+'''Временно руско управление в България''' е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от [[Русия|руските]] войски територии в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. [[Берлински договор|Берлинският договор]] го узаконява и определя неговата продължителността на девет месеца.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref>
 ==Временно руско управление==
+===По време на Руско-турската война (1877-1878)===
-===Организация===
 [[File:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878.jpg|дясно||мини|200px|Сградата в Пловдив, където се намира Временното руско управление от май до октомври 1878 година]]
-Временното руско управление се оглавява от императорския комисар [[Владимир Черкаски]], ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година&nbsp;— от [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в [[София]].
+Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877-1878). Наименувано е  „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“ и е прикрепено към командването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руския императорския комисар [[Владимир Черкаски]], а след неговата смърт на 3 март 1878 г.&nbsp; [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в [[София]].
+Задачата на управлението е: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се  възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия.
+В освободените градове се учредяват български административни учреждения. Създават се Градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.
+Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Марин Дринов]], [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], [[Тодор Бурмов]], [[Васил Караконовски]] [[Киряк Цанков]], [[Илия Цанов]], [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]], [[Константин Кесяков]], [[Иван Кишелски]], [[Петър Оджаков]] и други.<ref name="БДИ"/> По силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] срока на Временното руско управление е определен на две години.
 [[File:Dondukov-KorsakovA.M.jpg|ляво|мини|150px|Руски императорски комисар Александър Дондуков]]
-Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Драган Цанков]], [[Петко Каравелов]], [[Стефан Стамболов]], [[Димитър Греков]], [[Димитър Петков]], [[Тодор Икономов]], [[Константин Стоилов]] и други.<ref name="БДИ"/>
+===По силата на Берлинския договор===
-=== Окупационен дълг ===
+[[Берлински договор|Берлинският договор]] определя неговата продължителност на девет месеца считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена  създаването на  васалната държава [[Княжество България]] и автономната област [[Източна Румелия]]. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения Съвет за управление състоящ се от седем отдела.
+Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 г., основава се Българската народна банка,  а за официален език е определен българския.
+Временното руско управление свиква [[Учредително събрание|Учредителното събрание]], което приема [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. През април 1879 г. свиква  [[1 Велико Народно събрание]], което избира [[Александър I Батенберг]] за български княз.
+Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват и автономната област [[Източна Румелия]].
+На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора [[Алеко Богориди]], а на 25 юни в Княжество България на българския княз [[Александър I Батенберг]]. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
 [[File:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878-plaque.jpg|дясно||мини|100px|Паметната плоча]]
-Разходите по издръжката на Временното руско управление трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. ''Окупационен дълг''. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез [[Париба]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491-492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref>
+Разходите по издръжката на Временното руско управление са определени от Берлинския договор и трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. ''Окупационен дълг''. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка [[Париба]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491-492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref>
 Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след [[Съединение на България|Съединението]] през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни, а след [[Първа световна война|Първата световна война]] дългът е опростен със споразумение между кабинета на [[Александър Стамболийски]] и [[Болшевизъм|болшевишкото]] правителство на Русия.<ref name="аврамов"/>
@@ Ред 21: / Ред 35: @@
 == Литература ==
+* Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148-150
 * [http://ia700404.us.archive.org/33/items/russkoeupravlen01komigoog/russkoeupravlen01komigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906]
 * [http://ia700302.us.archive.org/20/items/russkoeupravlen00komigoog/russkoeupravlen00komigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - Корсаков. СПб, 1906]