Червен площад: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: az:Qırmızı meydan |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
{{Панорама|Panorama 360 Red Square.jpg|1400px|350-градусна панорамна снимка на Червения площад}} |
{{Панорама|Panorama 360 Red Square.jpg|1400px|350-градусна панорамна снимка на Червения площад}} |
||
[[Image:Red Square, Moscow, Russia.jpg|400px|thumb|Червеният площад нощем с храма "Василий Блажени" и Спаската кула]] |
[[Image:Red Square, Moscow, Russia.jpg|400px|thumb|Червеният площад нощем с храма "Василий Блажени" и Спаската кула]] |
||
==История== |
|||
[[Image:Vasnecov Moskva Pri Ivane Groznom Krasnaya Ploscshad.jpg|thumb|250px|left| А. М. Васнецов. Червеният площад при Иван Грозни]] |
|||
Бъдещият главен площад на града възниква през 15 век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508-1516 г пред стената на Кремъл е бил прокопан защитен ров, широк 36 м и дълбок около 10 м. |
|||
[[Image:Red_Square_in_Moscow_(1801)_by_Fedor_Alekseev.jpg|thumb|250px|left|Фьодор Алексеев Червеният площад 1802 г.]] |
|||
Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През 16 в. градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни - оттогава идва названието „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни. |
|||
[[Image:Vasnetsov Krasnaya Plocshad 17 vek.jpg|thumb|250px|А. М. Васнецов Червеният площад през 17 век]] |
|||
През 17-18 в. площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери, а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени е преминавала трамвайна линия. |
|||
[[Image:Rauh Moskva 1830-e.jpg|thumb|250px|left|И. Раух Червеният площад през 1830 г.]] |
|||
През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (в Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е бил положен и [[Сталин]]. |
|||
[[File:Victory Day Parade 2008-14.jpg|thumb|250px|right|Военен парад през 2008 г.]] |
|||
На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е [[Парад на Победата|Парадът на Победата]] на 9 май 1945 г. |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery> |
<gallery> |
||
Версия от 15:06, 17 септември 2012
Шаблон:Световно културно наследство
Червеният площад (на руски "Красная площадь", от древноруското красный - красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар площад на град Москва.
Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага Московският Кремъл, на изток - ГУМ и Китай-город, на север -Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (Собор Казанской иконы Божией Матери), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният Храм "Свети Василий Блажени" (с канонично название Покровский собор).
Дължината на площада е 330 м, а ширината - 70 м.
На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма „Василий Блажени“ се намира паметникът на Минин и Пожарски, а до кремълската стена - Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.
Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) - само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение - не се приемат молби по факс или електронна поща.
Галерия
-
Изглед от площада -
Червеният площад нощем -
ГУМ -
Покровският събор (храм "Василий Блажени") -
Държавният исторически музей
