Кромидово: Разлика между версии
→История: +Етнографията |
|||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== История == |
== История == |
||
Селото се споменава за първи път в [[Османска империя|османски]] данъчен регистър от края на 15 век под името ''Кромид'' с 40 [[християни|християнски]] и 9 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. С името ''Кромидова'' и ''Куромидова'' се споменава в подобни докуметнти от [[1611]]-[[1617]] и [[1623]]-[[1625]] с 11 и съответно с 10 християнски семейства.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 475.</ref><ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref> |
Селото се споменава за първи път в [[Османска империя|османски]] данъчен регистър от края на 15 век под името ''Кромид'' с 40 [[християни|християнски]] и 9 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. С името ''Кромидова'' и ''Куромидова'' се споменава в подобни докуметнти от [[1611]]-[[1617]] и [[1623]]-[[1625]] с 11 и съответно с 10 християнски семейства.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 475.</ref><ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Кромидово'' (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 50 българи.<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.</ref> |
||
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
||
Версия от 12:57, 22 септември 2012
| Кромидово | |
  Кромидово  Кромидово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 135 души[1] (15 март 2024 г.) 28,3 души/km² |
| Землище | 4798 km² |
| Надм. височина | 175 m |
| Пощ. код | 2871 |
| Тел. код | 074201 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 39935 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Кромидово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.
География
История
Селото се споменава за първи път в османски данъчен регистър от края на 15 век под името Кромид с 40 християнски и 9 мюсюлмански домакинства. С името Кромидова и Куромидова се споменава в подобни докуметнти от 1611-1617 и 1623-1625 с 11 и съответно с 10 християнски семейства.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кромидово (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 50 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кромидово, на север от Демир Хисар 7 часа. Разположено при двата бряга на Мелничката река. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.[5] | “ |
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кромидово (Kromidovo) се състои от 112 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война един човек от Кромидово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]
Личности
- Родени в Кромидово
- Шаблон:BGR-флаг Илия Манолов (р. 1929), български фолклорист, професор
- Починали в Кромидово
- Шаблон:BGR-флаг Ставре Христов, български революционер, деец на ВМРО, убит при Кромидово
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 475.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 192-193.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
