Тибетски будистки канон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:20, 28 септември 2012

Тибетският будистки канон е голям сбор от писания, високо почитани от всички школи на тибетския будизъм. Освен Сутраяна текстове от най-ранните източници (главно Сарвастивада) и Махаяна, Тибетският канон включва тантрични текстове. ^[1] Последната компилация на Тибетския канон е от 14 век век, дело на Бутон Ринчен Друб (1290 – 1364).

Тибетският канон се състои от 2 обширни категории текстове:

Канджур (уайли: bka'-'gyur), или „Преведените слова”, се състои от текстове, за които се предполага, че са произнесени от самия исторически Буда Шакямуни и че имат санскритски оригинал. Това обаче не е безспорно и дори се смята, че някои текстове са от китайски източници. Тук са включени секции като Виная, Сутри за съвършенството на мъдростта, Аватамсака, Ратнакута и др., разпределени в 7 раздела, 108 тома и 84000 поучения.

Тенджур (уайли: bstan-'gyur), или „Преведените трактати”, включва коментари, трактати и различни Абхидхарма текстове и има няколко основни преписа, състоящи се от около 3626 текста, събрани в 224 тома.

Канджур

На Канджур е разделена на секции на Виная, Сутрите "Съвършенството на Мъдростта", Аватамсака, Ратнакута, други сутри (75% Махаяна, 25% Никая/Агама или Хинаяна) и тантри. Кога точно е използван за първи път терминът Канджур не се знае. Колекции на каноничните будистки текстове вече са съществували по времето на Трисонг Децен, шестият крал на Тибет.

Точният брой на текстовете в Канджур не е фиксиран. Всеки редактор поема отговорност за премахване на текстове, които той смята за изопачени и за добавяне на нови преводи. В момента има около 12 налични колекции Канджур. Те включват текстовите версии: Дерге, Лхаса, Нартханг, Кон, Пекин, Урга, Пхудрак и Двореца Цог, всяка кръстена на физическото местоположение на нейното отпечатване (или копиране в случай на ръкописни издания). В допълнение, някои канонични текстове са били открити в Табо и Дунхуан, което предоставя ранни образци на текстовете, които се намират в Канджур. По-голямата част от съществуващите издания на Канджур изглежда произтичат от т.н. Стар Канджур Нартханг, въпреки това се смята, че Пхукдрак и Тауанг изданията са извън това текстово потекло. Произхода на Канджур е добре проучен по-специално от Хелмут Еймер и Павел Харисън.

История

Произход

От седми век нататък, съществуващата литература е съставена и каталогизирана от време на време като тя по-късно се удължава, модернизирана, класифицира, реорганизира и поставя в различни набори от различни колекции. Отделен набор от произведения на превод е прегрупира в две основни колекции, популярни като bka' "gyur и bstan-'gyur, превод на проповедите на Буда и превод на коментарите към неговите проповеди. Първия тибетски каталог е въведен през периода на 39-ят тибетски крал Кhri-lde srong-btsen, известен също като Tsad-na legs-mjing-gyon (776-815), който е издал декрет, гласящ: "изисква преведени писмен произведения, които съществуват на тибетски от индийският им оригинал да бъдат каталогизирани, и да бъдат подлагани на преразглеждане периодично и да бъдат определяни насоки на терминологията, с цел да се стандартизират всички преводни работи". Екип от индийски и тибетски учени бил назначен за тази цел.

Като важна стъпка в този забележителен опит за литературна стандартизация, двуезичен речник, известен като Mахавютпатти (sgra-sbyor бам-ро gnyis-ра) е успешно реализиран през тибетската Година на Коня (814г.н.е). Друго голямо постижение е каталогизирането на колекции в царските библиотеки на трите най-известни тибетски дворци под надзора на известния преводач Bande Ska-ба dpal-brtsegs с помощта на колегите си: Bande chos-kyi snying-po, Lo-tsa-wa Bande debendhara, Bande lhun-po и Bande klu’-dbang-po и др. Най-ранния съществуващ сборен каталог е бил преписан от ръкописа на кралската колекция, помещавана в двореца-pho-brang ‘phang-thang ka-med kyi gtsug-lag-kang в тибетската Година на Кучето (818г.н.е.). Катологизираната творба става прочута с името на двореца, известен като Phang dkar-chag Thang-ма. Скоро след това се появяват два допълнителни каталози на колекции, които са на разположение в две други кралски библиотеки- pho-brang bsam-yas mchims-phu-ma и pho-brang stong-thang ldan-dka, които били събрани и станали известни съответно като dkar-chag mchims-phu-ma и dkar-chag ldan-dkar-ma . Dkar chag ldan dkar-ma е съставен в Годината на Дракона (824г.н.е.).

Сред тези три каталози, на ldan-dkar ma, включени в обема Jo на SNA-tsogs в SDE-GE bka' bstan, обикновено се смята, че е единственият оцелял досега. Но напоследък ръкопис на Phang dkar-chag Thang-ма е открит и публикуван от Тибет. Той съдържа 961 заглавия, изброени в 34 предметни рубрики с допълнителна информация за броя на стихове (soloka и bampo), която съдържа във всеки текст. Стоките ldan-dkar-ма се състои от 735 заглавия и изброени в категория от 27 предметни рубрики. Интересен уникална функция каталог на Тибет е, че заедно с информация за изходен материал за превод и библиографските данни, тя дава във физически характеристики, като бр. на думи, стихове, песен (bampo) и фолиа страници във всяка текстови съдържание. Така днес имаме рекорд от 73 милиона думи, съдържащи се в събиране на bka' "gyur bstan-gyur. Според последното издание на Дхарма Публикуване, bKa'-gyur 1115 текстове, разпръснати над 65,420 фолиа тибетските в размер на 450 000 линии или 25 милиона думи. По същия начин, bsTan "gyur съдържа 3387 текста, като използва 127000 фолиа, в размер на 850 000 линии и 48 милиона думи. Общата сума на двете тези колекции е 4502 текстове в 73 милиона думи. Чрез определяне на bampo на стихове и думите на всеки от текстовите съдържание, отделните творби са интерполация и промяна. Това допълнително засилва автентичността на тибетската будистка литература. Това са първите каталози на тибетските в три версии, които са събрани и публикувани в началото на девети век от великия sgra sgyur Gyi ето TSA-WA Bande Ska-ба dpal-brtsegs и неговия екип. Тибет, като по този начин, става рано да изпълни каталог, описа в историята на еволюцията на стоките. Bande Ska-ба dpal brtsegs е така, почитан като пионер на тибетската система. Всички по-късни съставителите на тибетската Canon техните произведения широко на Ska-ба dpal brtsegs създаването.

След период на потискане по време на царуването на цар на glang Дар-ma (803-842), който донесе първата глава от историята на литературата на Тибет до рязко края, вторият етап от развитието му се включва отново. От началото на 11 век преводачи последващи тибетски заедно с индийските panditas отново възобнови своята литературна дейност да доведе до нова глава, да бъде известен като "ерата на новия превод", а също и "Възраждане или по-късно обнародването на будизма в Тибет". В допълнение към предишните творби Тибет е огромен литературно богатство както по отношение на обема и обхвата на покритие от 13-ти век и този ръст наложи да изпълнява нова цялостна библиографски запис и контрол на наличната литература.

Млади монаси отпечатват текстове. Манастир Сера, Тибет. 1993
Отпечатване на Будистки текстове. Манастир Сера

Виж също

Външни връзки

Tibetan Canon
Asian Classics Input Project(Romanized Tibetan Kangyur, Tengyur & Sungbum)
The Tibetan Buddhist Resource Center Digital Library(Tibetan buddhist texts)
Lotsawa House Translations of Tibetan Buddhist texts
Overview of typical Kagyu shedra curriculum
Review of The Sound of Two Hands Clapping: The Education of a Tibetan Buddhist Monk This title provides a first hand account of the monastic college experience, with much information about the practice of scholarship. Focused on but not limited to the Gelug tradition.
http://www.mahamudra.ru/bud/
http://spiritual.ru/lib/otv.html
http://www.karma-kagyu.org.ua/teach/buddhism.php

↑ Tibetan: rgyud. The distinction between sutra and tantra is not rigid. For example, in some editions the tantra section includes the Heart Sutra (Cf. Conze, The Prajnaparamita Literature, Mouton, the Hague, 1960, page 72.) and even versions of texts in the Pali Canon (Mahasutras, Peter Skilling, Pali Text Society, volume I, page xxiv. The abbreviation DN there is given in the author's list, page xv, as Digha Nikaya, which is part of the Pali Canon.)

[1] Tibetan: rgyud. The distinction between sutra and tantra is not rigid. For example, in some editions the tantra section includes the Heart Sutra (Cf. Conze, The Prajnaparamita Literature, Mouton, the Hague, 1960, page 72.) and even versions of texts in the Pali Canon (Mahasutras, Peter Skilling, Pali Text Society, volume I, page xxiv. The abbreviation DN there is given in the author's list, page xv, as Digha Nikaya, which is part of the Pali Canon.)

[1]

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 От седми век нататък, съществуващата литература е съставена и каталогизирана от време на време като тя по-късно се удължава, модернизирана, класифицира, реорганизира и поставя в различни набори от различни колекции. Отделен набор от произведения на превод е прегрупира в две основни колекции, популярни като ''bka' "gyur и bstan-'gyur'', превод на проповедите на Буда и превод на коментарите към неговите проповеди. Първия тибетски каталог е въведен през периода на 39-ят тибетски крал Кhri-lde srong-btsen, известен също като Tsad-na legs-mjing-gyon (776-815), който е издал декрет, гласящ: "изисква преведени писмен произведения, които съществуват на тибетски от индийският им оригинал да бъдат каталогизирани, и да бъдат подлагани на преразглеждане периодично и да бъдат определяни насоки на терминологията, с цел да се стандартизират всички преводни работи". Екип от индийски и тибетски учени бил назначен за тази цел.
-Като важна стъпка в този забележителен опит за литературна стандартизация, двуезичен речник, известен като Mахавютпатти (sgra-sbyor бам-ро gnyis-ра) е успешно реализиран през тибетската Година на Коня (814г.н.е). Друго голямо постижение е каталогизирането на колекции в царските библиотеки на трите най-известни тибетски дворци под надзора на известния преводач Bande Ska-ба dpal-brtsegs с помощта на колегите си: Bande chos-kyi snying-po, Lo-tsa-wa Bande debendhara, Bande lhun-po и Bande klu’-dbang-po и др. Най-ранния съществуващ сборен каталог е бил преписан от ръкописа на кралската колекция, помещавана в двореца-pho-brang ‘phang-thang ka-med kyi gtsug-lag-kang в тибетската Година на Кучето (818г.н.е.). Катологизираната творба става прочута с името на двореца, известен като Phang dkar-chag Thang-ма. Скоро след това два допълнителни каталози на колекции, които са на разположение в две други царски библиотеки-тер-brang BSAM Яс mchims-Фу-ма и тер-brang възникването на високи Thang ldan dkar са съставени и дойдоха да бъде известен като dkar-chag mchims-Фу ma и dkar-chag ldan-dkar-ма. dkar chag ldan dkar-ma е съставен в годината на дракона (824 CE).
+Като важна стъпка в този забележителен опит за литературна стандартизация, двуезичен речник, известен като Mахавютпатти (sgra-sbyor бам-ро gnyis-ра) е успешно реализиран през тибетската Година на Коня (814г.н.е). Друго голямо постижение е каталогизирането на колекции в царските библиотеки на трите най-известни тибетски дворци под надзора на известния преводач Bande Ska-ба dpal-brtsegs с помощта на колегите си: Bande chos-kyi snying-po, Lo-tsa-wa Bande debendhara, Bande lhun-po и Bande klu’-dbang-po и др. Най-ранния съществуващ сборен каталог е бил преписан от ръкописа на кралската колекция, помещавана в двореца-pho-brang ‘phang-thang ka-med kyi gtsug-lag-kang в тибетската Година на Кучето (818г.н.е.). Катологизираната творба става прочута с името на двореца, известен като Phang dkar-chag Thang-ма. Скоро след това се появяват два допълнителни каталози на колекции, които са на разположение в две други кралски библиотеки- pho-brang bsam-yas mchims-phu-ma и pho-brang stong-thang ldan-dka, които били събрани и станали известни съответно като dkar-chag mchims-phu-ma и dkar-chag ldan-dkar-ma . Dkar chag ldan dkar-ma е съставен в Годината на Дракона (824г.н.е.).
 Сред тези три каталози, на ldan-dkar ma, включени в обема Jo на SNA-tsogs в SDE-GE bka' bstan, обикновено се смята, че е единственият оцелял досега. Но напоследък ръкопис на Phang dkar-chag Thang-ма е открит и публикуван от Тибет. Той съдържа 961 заглавия, изброени в 34 предметни рубрики с допълнителна информация за броя на стихове (soloka и bampo), която съдържа във всеки текст. Стоките ldan-dkar-ма се състои от 735 заглавия и изброени в категория от 27 предметни рубрики. Интересен уникална функция каталог на Тибет е, че заедно с информация за изходен материал за превод и библиографските данни, тя дава във физически характеристики, като бр. на думи, стихове, песен (bampo) и фолиа страници във всяка текстови съдържание. Така днес имаме рекорд от 73 милиона думи, съдържащи се в събиране на bka' "gyur bstan-gyur. Според последното издание на Дхарма Публикуване, bKa'-gyur 1115 текстове, разпръснати над 65,420 фолиа тибетските в размер на 450 000 линии или 25 милиона думи. По същия начин, bsTan "gyur съдържа 3387 текста, като използва 127000 фолиа, в размер на 850 000 линии и 48 милиона думи. Общата сума на двете тези колекции е 4502 текстове в 73 милиона думи. Чрез определяне на bampo на стихове и думите на всеки от текстовите съдържание, отделните творби са интерполация и промяна. Това допълнително засилва автентичността на тибетската будистка литература. Това са първите каталози на тибетските в три версии, които са събрани и публикувани в началото на девети век от великия sgra sgyur Gyi ето TSA-WA Bande Ska-ба dpal-brtsegs и неговия екип. Тибет, като по този начин, става рано да изпълни каталог, описа в историята на еволюцията на стоките. Bande Ska-ба dpal brtsegs е така, почитан като пионер на тибетската система. Всички по-късни съставителите на тибетската Canon техните произведения широко на Ska-ба dpal brtsegs създаването.