Хетайри: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: la:Hetaeri |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Придружаващата кавалерия''' ({{lang-el|εταιροι}}) е елитната [[кавалерия]] на [[Древна Македония|Македонската]] [[армия]] по [[време]]то на [[Филип II]]. Тя също представлява и елитната стража на [[крал]]я. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата кавалерия е чука, а македонската [[фаланга]], използваща [[сариса]], представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакува отстрани или отзад. Македонските крале използват и друга кавалерия, която най-често атакува по левият фланг. Придружаващата кавалерия е по-добре въоръжена и по-тежка военна [[единица]], съставена най-вече от благородници. |
'''Придружаващата кавалерия''' ({{lang-el|εταιροι}}) е елитната [[кавалерия]] на [[Древна Македония|Македонската]] [[армия]] по [[време]]то на [[Филип II]]. Тя също представлява и елитната стража на [[крал]]я. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата кавалерия е чука, а македонската [[фаланга]], използваща [[сариса]], представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакува отстрани или отзад. Македонските крале използват и друга кавалерия, която най-често атакува по левият фланг. Придружаващата кавалерия е по-добре въоръжена и по-тежка военна [[единица]], съставена най-вече от благородници. |
||
В битките на [[Александър Велики]], син на Филип II, той лично води атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на [[клин]]. В по-важни битки придружаващата кавалерия се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи [[щит]]ове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга кавалерия също пази линията на македонската армия по време на [[война]]. Като тежка военна |
В битките на [[Александър Велики]], син на Филип II, той лично води атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на [[клин]]. В по-важни битки придружаващата кавалерия се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи [[щит]]ове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга кавалерия също пази линията на македонската армия по време на [[война]]. Като тежка военна единица, придружаващата кавалерия често има решаваща роля в [[битка]]. |
||
Придружаващата кавалерия е организирана в териториални [[ескадрон]]и, съставени от 200 до 300 [[човек|души]]. При [[поход]]а на Александър към [[Персия]] има осем ескадрона, командвани от [[Филота]], като един е е кралският ескадрон. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000 като 600 са хората, представляващи личната охрана на [[крал]]я по време на битка. |
Придружаващата кавалерия е организирана в териториални [[ескадрон]]и, съставени от 200 до 300 [[човек|души]]. При [[поход]]а на Александър към [[Персия]] има осем ескадрона, командвани от [[Филота]], като един е е кралският ескадрон. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000 като 600 са хората, представляващи личната охрана на [[крал]]я по време на битка. |
||
Версия от 11:53, 1 октомври 2012
Придружаващата кавалерия (Шаблон:Lang-el) е елитната кавалерия на Македонската армия по времето на Филип II. Тя също представлява и елитната стража на краля. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата кавалерия е чука, а македонската фаланга, използваща сариса, представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакува отстрани или отзад. Македонските крале използват и друга кавалерия, която най-често атакува по левият фланг. Придружаващата кавалерия е по-добре въоръжена и по-тежка военна единица, съставена най-вече от благородници.
В битките на Александър Велики, син на Филип II, той лично води атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на клин. В по-важни битки придружаващата кавалерия се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи щитове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга кавалерия също пази линията на македонската армия по време на война. Като тежка военна единица, придружаващата кавалерия често има решаваща роля в битка.
Придружаващата кавалерия е организирана в териториални ескадрони, съставени от 200 до 300 души. При похода на Александър към Персия има осем ескадрона, командвани от Филота, като един е е кралският ескадрон. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000 като 600 са хората, представляващи личната охрана на краля по време на битка.
Придружителите яздят най-добрите коне и получават възможно най-добрите оръжия. По времето на Александър всеки от тях носи кситон (дълго кавалерийско копие, което се хваща с две ръце), железен или бронзов нагръдник и шлем. Те също носят копис (извит меч) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имат броня на по-важните места (глава, гърди), който действат като защита срещу копия, стрели и др.
