Авестийски език

Авестийски език арийски (airya)
Страна	Голям Иран
Регион	Дрангиана, Маргина, Бактрия
Говорещи	богослужебен език
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Авестийски
Официално положение
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	ae
ISO 639-2	ave
ISO 639-3	ave
Авестийски език в Общомедия

Язската ѝ съседните и култури.

Авести́йският ези́к е древен индоевропейски език съхранен в писмеността на иранските езици. На авестийски език са запазени свещените текстове на зороастризма - под името «Авеста», откъдето произлиза и името на езика. Обичайно се отнася до източноиранската подгрупа езици, като на един по-късен етап в развитието си придобива черти сближаващи го със западноиранската подгрупа езици на Медия.

Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски веди от поколение на поколение. Едва през 5 век пр.н.е. са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена авестийска азбука, базирана на арамейски курсиви и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения мъртъв език. Авестийския език, аналогично на сирийския език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред парсите в Иран и Индия.

Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области Дрангиана, Ареи, Маргиана и Бактрия (сочена в последно време за прародина на прабългарите). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от Каспийско море. Археологически на това общество съответства язската култура.

По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика Гата) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на Ригведа (виж ведически език), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.

Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния фарси някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».

Вижте също

• Ахура Мазда
• Ръкописи от Мъртво море
• Есеи
• Терапевти

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авестийский язык“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​