Авестийски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: lv:Avestalv:Avesta (valoda)
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: mk:Авестански јазик
Ред 74: Ред 74:
[[lv:Avesta (valoda)]]
[[lv:Avesta (valoda)]]
[[mdf:Авестиень кяль]]
[[mdf:Авестиень кяль]]
[[mk:Авестански јазик]]
[[ms:Bahasa Avesta]]
[[ms:Bahasa Avesta]]
[[nl:Avestisch]]
[[nl:Avestisch]]

Версия от 14:11, 6 октомври 2012

Авестийски език
арийски (airya)
СтранаГолям Иран
РегионДрангиана, Маргина, Бактрия
Говорещибогослужебен език
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....→Авестийски
Официално положение
Регулатор---
Кодове
ISO 639-1ae
ISO 639-2ave
ISO 639-3ave
Авестийски език в Общомедия
Язската ѝ съседните и култури.

Авести́йският ези́к е древен индоевропейски език съхранен в писмеността на иранските езици. На авестийски език са запазени свещените текстове на зороастризма - под името «Авеста», откъдето произлиза и името на езика. Обичайно се отнася до източноиранската подгрупа езици, като на един по-късен етап в развитието си придобива черти сближаващи го със западноиранската подгрупа езици на Медия.

Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски веди от поколение на поколение. Едва през 5 век пр.н.е. са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена авестийска азбука, базирана на арамейски курсиви и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения мъртъв език. Авестийския език, аналогично на сирийския език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред парсите в Иран и Индия.

Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области Дрангиана, Ареи, Маргиана и Бактрия (сочена в последно време за прародина на прабългарите). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от Каспийско море. Археологически на това общество съответства язската култура.

По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика Гата) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на Ригведа (виж ведически език), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.

Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния фарси някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авестийский язык“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​