Георги Лозанов: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 37: Ред 37:
* Член-основател на Център за независима журналистика.
* Член-основател на Център за независима журналистика.
* Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
* Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
* Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
* Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на [[Държавна сигурност|ДС]] в България).
* Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).<ref>[http://www.fmd.bg/?page_id=7 Фондация „Медийна демокрация“ - за нас]</ref>
* Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).<ref>[http://www.fmd.bg/?page_id=7 Фондация „Медийна демокрация“ - за нас]</ref>


Ред 45: Ред 45:
== Книги ==
== Книги ==
* „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
* „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
* (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.<ref>Лиляна Караджова, [http://novinar.bg/news/georgi-lozanov-v-simpatichen-tandem-s-pavel-kojchev_MzQwOTsyMA==.html „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“], отзив във в. „Номинар“, 25 октомври 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/17659 „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“], рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.</ref>
* (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.<ref>Лиляна Караджова, [http://novinar.bg/news/georgi-lozanov-v-simpatichen-tandem-s-pavel-kojchev_MzQwOTsyMA==.html „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“], отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/17659 „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“], рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.</ref>
* „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)<ref>Йордан Велев, [http://www.mediapool.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B5-%D0%B4%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE-news178653.html „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“], рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.</ref>, <ref>Лилия Томова, [http://www.duma.bg/node/13982 „Мое дясно“ - реално, но последно“], рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.</ref>, <ref>Атанас Ждребев, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/18480 „Медии, политика и истина в ''Мое дясно''“], рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.</ref>
* „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)<ref>Йордан Велев, [http://www.mediapool.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B5-%D0%B4%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE-news178653.html „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“], рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.</ref>, <ref>Лилия Томова, [http://www.duma.bg/node/13982 „Мое дясно“ - реално, но последно“], рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.</ref>, <ref>Атанас Ждребев, [http://www.kultura.bg/bg/article/view/18480 „Медии, политика и истина в ''Мое дясно''“], рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.</ref>


=== Съставителство ===
=== Съставителство ===
* „Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.<ref>Калина Мичева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2141/medii.htm „Медии и митове“], рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.</ref>
* „Медии и митове“. (заедно с [[Орлин Спасов]]). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.<ref>Калина Мичева, [http://www.kultura.bg/media/my_html/2141/medii.htm „Медии и митове“], рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.</ref>
* „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
* „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
* „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
* „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
* „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)<ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2252/trud.htm „Критика на битовия разум“], рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.</ref>
* „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)<ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2252/trud.htm „Критика на битовия разум“], рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.</ref>
* „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.<ref>[[Милена Кирова]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/15752 „bTV – между чудовището и капката“], рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.</ref>
* „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.<ref>[[Милена Кирова]], [http://www.kultura.bg/bg/article/view/15752 „bTV – между чудовището и капката“], рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.</ref>
* „[http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2011/01/mediite-i-politikata.pdf Медиите и политиката]“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.
и др.
и др.


Ред 60: Ред 61:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.omda.bg/bulg/NEWS/personal/lozanov_g.htm Биография на Г. Лозанов]
* [http://www.omda.bg/bulg/NEWS/personal/lozanov_g.htm Биография на Георги Лозанов на сайта OMDA]
* [http://www.public-republic.com/georgi-lozanov Георги Лозанов на сайта Public Republic]
* [http://www.public-republic.com/georgi-lozanov Георги Лозанов на сайта Public Republic]


Версия от 19:21, 7 октомври 2012

Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).
Георги Лозанов
български медиен експерт
Роден
26 април 1958 г. (1958-04-26) (65 г.)
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет

Георги Лозанов Георгиев е български експерт по медии и журналистика.

Биография

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.

През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийски университет. Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му - 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010).

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.

Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004-2007).

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:

Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).

Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.

Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).[1]

Обществена дейност

  • Член на СБЖ.
  • Член-основател на граждански форум „Свободно слово“.
  • Член основател на Българско фотографско сдружение.
  • Член-основател на Център за независима журналистика.
  • Член-основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
  • Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
  • Член-основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).[2]

Награди

  • 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество

Книги

  • „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 9789545166518)
  • (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.[3], [4]
  • „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-2809-17-3)[5], [6], [7]

Съставителство

  • „Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски” - ФЖМК, 2000, 408 с.[8]
  • „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
  • „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
  • „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)[9]
  • „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.[10]
  • „Медиите и политиката“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.

и др.

Източници

  1. ↑ Жури 2011, сайт на награда „Хеликон“
  2. ↑ Фондация „Медийна демокрация“ - за нас
  3. ↑ Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.
  4. ↑ Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. за в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
  5. ↑ Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника „Мое дясно“, рец. за електронния вестник „Mediapool“, 25 април 2011 г.
  6. ↑ Лилия Томова, „Мое дясно“ - реално, но последно“, рец. за в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
  7. ↑ Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. за в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
  8. ↑ Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. за в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
  9. ↑ Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. за в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
  10. ↑ Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. за в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Лозанов&oldid=5131757“.