Определителен член в българския език

Определителният член в българския език е наставка, която се добавя след корена (или основата) на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предметът или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, тоест да се изрази категорията определеност.

Българският език е единствен сред другите славянски езици, който притежава категорията определеност-неопределеност. Пример:

• "Вън срещнах сестрата на Иван.", с което се означава, че сестрата на Иван е вече познато лице.

Ако пред съществителното, което следва да се членува, има едно или няколко прилагателни, определителният член се слага само на първото от прилагателните, а следващите прилагателни и съществителното остават непроменени. Пример:

• "Вън срещнах приказливата красива сестра на Иван."

Определителен член в книжовния език

Определителният член бива пълен и непълен при думите от мъжки род, освен това се различава в зависимост от това дали се използва за думи в мъжки, женски или среден род, единствено или множествено число.

Неправилната употреба на кратък член вместо пълен е една от най-честите грешки при писането на български език.

Форми за род и число

В мъжки род

Членуването на съществителните имена в или от мъжки род с пълен член е писмено правило в българския книжовен език и се изразява в поставянето на окончанието -ът (твърда форма) или -ят (мека форма) в края на думата. Пълният, определителен член за думи от мъжки род в единствено число е наставката -ът (вятърът) или съответно -ят (хлебарят), което съответства на непълния (кратък) определителен член в м.р. -а (вятъра), -я (хлебаря). Пример:

• пълен член „Хлебарят меси тестото“ и „Вятърът шуми в клоните на дърветата.“
• кратък член „Докараха брашно на хлебаря“ и „Момчето слушаше шума на вятъра“

Някои групи имена от мъжки род се членуват по моделите за женски и среден род: владика, слуга, баща; дядо, чичо, гуру и т.н.

В женски род

Наставката за определителен член в женски род е -та. При думи, завършващи на -т и -щ наставката не се променя на -а, а остава -та, което води до двойно тт или леко непривичното съчетание щт. Пример:

• пролетта, смъртта, нощта, мощта.

В среден род

Наставката е -то Пример:

• кучето, бебето, детето, парчето и други.

В множествено число

Наставки могат да са -та, -те. Няма особености и изключения при употребата им. Пример:

• кучетата, хлебарите, кубчетата и други.

Кога се пише пълен член и кога не?

Вж. лесната проверка.

Това на практика се отнася до съществителните от мъжки род.

Стандартна дефиниция

Подлогът и подложното сказуемно определение в едно изречение (именната част на съставното именно сказуемо) трябва да се членуват с пълен член.

В математически стил

Необходимо условие (но не достатъчно) една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог (до, от, на, в, зад, пред, над, под, върху и т.н.). Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да изпълнява ролята на подлог и затова не трябва да получава пълен член. Пример:

• Това е краят на примера.

Определяне на подлога

Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка.

В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът. В деятелен залог той е реалният деец. Пример:

• Учителят ръкопляска. - на практика той е субектът, който извършва нещо

В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието:

• Обектът се охранява. (А не грешното „Обекта се охранява“.) Охранява ли се обектът?
• Магазинът е затворен. (А не грешното „Магазина е затворен“.) Затворен ли е магазинът?

Тук грешката се предизвиква най-често от това, че е употребен страдателен залог (пасивна конструкция). Това води до заблудата, че в изречението липсва подлог. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът.

Съответно кратък определителен член се използва за допълнението и в страдателен залог, чиято функция се заема от реално извършващия действието. Пример:

• „Тестото бе замесено от хлебаря.“ и „Писмото бе издухано от вятъра.“

Управляване на сказуемото

Съществува следното правило: подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако се промени подлогът, се променя и сказуемото. Ето как изглеждат горните примери, ако съществителното е в множествено число:

• Обектите се охраняват. Охраняват ли се обектите?
• Магазините са затворени. Затворени ли са магазините?

За да имат смисъл изреченията, е нужно да се промени и спрежението на глаголите, което показва, че променените съществителни са подлози.

Проверка с той/него

Трудността е в това, че по същество става въпрос за падежи — именителен падеж за подлога и винителен или дателен за допълнението. Но в българския език съществителните имена вече почти нямат падежи (изключение прави звателен падеж). И затова говорещите на български нямат чувство за падеж. Единствените други остатъци от падежи са при местоименията . Оттам произлиза и следното правило за проверка:

За да се определи дали дадена дума е подлог, тя се заменя (наум) с лично местоимение. Ако пасва „той“ (именителен падеж), значи думата е подлог, пише се пълен член. Ако езиковият усет подсказва „него“ или „нему“ („на него“, винителен падеж), значи думата не е подлог, пише се кратък член.

Проверка с горните изречения:

• Той (обектът) се охранява. Охранява ли се той (обектът)?
• Той (магазинът) е затворен. Затворен ли е той (магазинът)?

Вижда се, че всички заменени думи са подлози. Ето и примерите от началото:

• „Той (хлебарят) меси тестото“; но „Тестото бе замесено от него (от хлебаря)“, „Докараха брашно на него (на хлебаря)“
• „Той (вятърът) шуми в клоните на дърветата“; но „Момчето слушаше шума му (т.е. неговия=на него, на вятъра)“ и „Писмото бе издухано от него (от вятъра)“.

При разговорно общуване стриктно разграничение понякога не се прави.

Сказуемно определение

Сказуемното определение е второстепенна част в изречението, която показва признак на подлога или допълнението, изразен чрез сказуемото .То се съгласува по род и число с подлога или допълнението.

а) сказуемно определение, което пояснява подлога Петър се събуди бодър. " събуди " е сказуемо, а "бодър" е сказуемното определение като отговаря на въпроса "Какъв се събуди Петър ?". При въпроса за откриване на сказуемното определение винаги трябва да присъства сказуемото.

б) сказуемно определение, което пояснява допълнението Марина видя майка си усмихната. "майка" допълнение , "усмихната" сказуемно определението като въпроса за откриване е "Каква видя майка си ?"

Още примери за сказуемни определения:

Камен тръгна на училище разтревожен.

Той тръгна доволен от дома си.

Влизам разтревожена в лекарския кабинет.

Той излезе разочарован от новия хранителен магазин.

Специфична употреба

1. При въпросителни изречения правилото за членуване е същото:

   Затворен ли е магазинът? (a не Затворен ли е магазина?)

2. С пълен член се членуват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. - когато се срещат самостоятелно, например: Рибният буквар, Храбрият оловен войник, Железният светилник, Последният мохикан, Пътят към робството. Когато подобно заглавие е употребено в рамките на изречението и не е подлог (или сказуемно определение), то се членува с кратка членна форма, например:

   В книгата “Пътя към робството” Фридрих Хайек разглежда механизма на зараждане на тоталитарната държава.

3. С кратка членна форма се членуват някои съществителни имена от мъжки род, представляващи прякори и прозвища на лица, например:

   - Добрутро, Калмук! - поздрави го Котомана, макар че беше надвечер.

   Калмука не погледна него, а Матаке и рече:

   - Добре дошел, гостенино! - и пак поглади брадата си. (Йордан Йовков, Вечери в Антимовския хан, Баща и син)

4. С кратка членна форма се членуват географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика. За разлика от тези случаи имената Ватикан и Анадол се членуват по общото правило, тоест изборът зависи от синтактичната им позиция в изречението:

   Ватиканът излезе със съобщение. Посетих Ватикана. Анадолът е особен район. Прекосих Анадола.

Проблеми

В съвременната употреба на български език често се среща погрешно прилагане на правилата за определителен член в мъжки род, която от ежедневното неформално писмено общуване преминава и в средствата за масова информация, и вероятно повлияна от елизията на "т" някои български диалекти и/или жаргонно:

употреба на непълен (кратък) член, на местата, където се очаква пълен, например:

• ОбектА е с климатик. вместо Обектът е с климатик.

и по-рядко употреба на пълен член, на местата, където се очаква непълен (кратък) член, наример:

• Не пипайте бижутата на стелажЪТ. вместо Не пипайте бижутата на стелажа.

Успоредно с това се наблюдава тенденциозно пропускане на определителния член:

Витоша е сред любимите места за отмор на софиянци. вместо ...на софиянците.

Въпросът се обсъжда в Министерски съвет. вместо ...в Министерския съвет.

Проектът се финансира от Европейски съюз вместо ...от Европейския съюз.

Историческа перспектива

Както в миналото, така и днес правилото за различаването на пълен и кратък определителен член в българския правопис бива обект на езиковедски спор. Въпреки че в съвременните български го̀вори не се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната употреба. Поради това в книжовния език се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.

За пръв път различаване на различни форми на члена според синтактичната функция на членуваното име въвежда Неофит Рилски в своята "Болгарска граматика", 1835 г., който в стремежа си да обедини различната употреба на членната морфема в различните български го̀вори стига до следното правило:

• Членът при имената от мъжки род единствено число се пише -о в именителен падеж, -а в родителен падеж и -атъ във винителен падеж.

До края на XIX век подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж -та се променя в -тѫ във винителен и родителен падеж успоредно с окончавието на думата, съответно от -а в -ѫ и от -я в - ѭ. Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.

Първият официален правопис на българския език санкционира употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от правописната реформа на правителството на БЗНС в полза на евфоничното правило, което определя пълен член да се ползва само пред думи, започващи с гласна. След деветоюнския преврат през 1923 г. цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на правителството на Отечествения фронт от 1945 г. на пълния и краткия опредетелен член се дава еднаква стойност и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те се явяват в говоримата реч и поезията, но впоследствие е решено да се запази действащото синтактичното правило.

Макар и общоприето, съвременното правило бива обект на критика от страна на някои български езиковеди като Беньо Цонев, Стефан Младенов и Петър Пашов. Докато някои предлагат премахване на пълния определителен член, други се обявяват за повторна замяна на синтактичното правило с евфоничното.

Виж още

• Членуване (граматика)