Перпера: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ca:Hyperpyron |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''ὑπέρπυρον'') е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.<ref>Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.</ref> |
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''ὑπέρπυρον'') е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.<ref>Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.</ref> |
||
Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 [[ |
Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 [[Карат (благородни метали)|карата]]. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в., като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата. |
||
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον).{{източник|}} |
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον).{{източник|}} |
||
Версия от 11:22, 13 октомври 2012
Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.[1]
Въведена e от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв., като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на крепостта Перперикон (Иперперакион - Υπερπυράκιον).[източник?]
Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. От едната страна на монетата е изобразен Христос прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени Иван Асен II и св. Димитър в цял ръст, държат помежду си меч с острието надолу, с дясната си ръка св. Димитър коронясва царя.[източник?] Досега е намерен само един екземпляр от нея.
Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.
Виж още
Бележки
- ↑ Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.