Смолян: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
White captain (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м r2.7.3) (Робот Добавяне: vi:Smolyan
Ред 250: Ред 250:
[[tr:Smolyan, Bulgaristan]]
[[tr:Smolyan, Bulgaristan]]
[[uk:Смолян]]
[[uk:Смолян]]
[[vi:Smolyan]]
[[war:Smolyan]]
[[war:Smolyan]]
[[zh:斯莫梁]]
[[zh:斯莫梁]]

Версия от 10:30, 17 октомври 2012

Смолян
Знаме
      
Герб
Общи данни
Население27 692 души[1] (15 март 2024 г.)
206 души/km²
Землище134,59 km²
Надм. височина1002 m
Пощ. код4700
Тел. код0301
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ67653
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ; 2011)
Адрес на общината
бул. „България“ 12
тел. 0301/36100
факс 0301/24926
Уебсайтwww.smolyan.bg
Смолян в Общомедия

Смо̀лян е град, разположен в Южна България. Градът е образуван на 18 юни 1960г. от слетите големи села Райково, Устово и Смолян. Той е административен център на Община Смолян и Област Смолян. Според преброяването през 2011 година населението на град Смолян е 30 642 жители.

География

Местоположение

Град Смолян е разположен в централната част на Родопите, Южна България. Намира се на 104 км южно от Пловдив и на 98 км западно от Кърджали.

Заема по-голямата част от котловината на река Черна. По двата бряга на реката в посока запад-изток се намират 3-те големи квартала - "Смолян", "Райково" и "Устово".

Деление

Квартали на града са Езерово, Каптажа, Невястата, Нов Център, Райково, Стар Център, Устово и Средок.

История

Античност и Средновековие

Конакът на Салих Ага в Смолян през 1919 г.

Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Носил е имената Аетос, Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и пр. Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки около 2500–3000 години преди началото на нашето летоброене.

Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии днешния Карлък[източник?]. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

Османски период

След падането на българската държава под турска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османски документи от 17 век селището, съществувало на мястото на днешния Смолян, се споменава като Езерово. По-късно то е преименувано в Башмаклъ, а впоследствие е променено в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.[2]

В периода 1871-2 година казата Ахъ Челеби с централно селище Пашмакли (Смолян) включва 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 на българи мохамедани, 1500 на българи християни и 240 на цигани[3]. Между 1896 и 1900 година християнското население в селото преминава под върховенството на Българската екзархия[4].

През 1912 година в Ахъ-челебийска каза вече живеят 8252 семейства, от които 2815 българи екзархисти, 140 българи патриаршисти и 5297 българи мохамедани (Любомир Милетич, „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“)

През 1912 година в Пашмакли (Смолян) живеят 320 семейства българи мохамедани, 80 семейства българи екзархисти и 40 семейства българи патриаршисти [5].

В Устово през 1912 живеят 420 семейства българи екзархисти, а в Горно и Долно Райково - общо 700 семейства българи екзархисти, 100 семейства българи патриаршисти и 70 семейства българи мохамедани.

След Освобождението

През 1936 година около запазените развалини на старата крепост „Аетос“ (Орел) над Смолян са направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо 2 метра, и старо славянско селище Могилата.

На 18 юни 1960 3-те села Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян[6]. Смолян е бил стар административен и стопански център: село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово — занаятчийски.

Население

Брой на населението

Населението на града е 32 616 души (към 15.12.2009). Поради миграционните процеси след 1989 година и безработицата, която се появява след западането и затварянето на множество предприятия, над 20-25 хиляди души напускат града. Въпреки положителното икономическо развитие в последните години и повишението на раждаемостта Смолян все още не може да отбележи положителна тенденция към възвръщане на населението.

Вероизповедание

Смолян е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква. От 19 април 2008 година Смолян отново, след десетилетия, е издигнат във владишки център, начело на който е назначен константийският епископ Антоний. Същевременно новият владика остава подопечен на Пловдивска епархия на Българската православна църква.[7].

В град Смолян също така се намира и седалището на Районното мюфтийство, което е постоянно действащ регионален изпълнителен орган на Главното мюфтийство в София, представляващо мюсюлманската общност в България. В Смолян има 2 действащи джамии - в кв. "Устово" и кв. "Каптажа".

В град Смолян след 1991 година има и протестанти (адвентисти и евангелисти).

Личности

  • Валя Балканска - народна певица
  • Христина Лютова - народна певица, „родопският каба-глас“
  • Мариана Павлова - народна певица

Политика

Кмет

Кмет на Смолян е Николай Мелемов. [8]

Общински съвет

Побратимени градове и партньори

Икономика и инфрастуктура

Характеристика

Градът е седалище на фирми в техническата и обслужващата сфера. В последните години се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица (2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават с огромни темпове. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България е ски център Перелик. Предвижда се инвестициите да надхвърлят 400 милиона евро. Ще се изградят 217 км писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта „Супер Перелик“ се предвижда и изграждането на летище, както и 100-километров трилентов път до Пловдив. В града отварят врати множество фирми. На Смолян бе присъден дългосрочен кредитен рейтинг „А“ с положителна перспектива. Мащабна инвестиция в размер на 5 милиона лева за закупуването на 11 нови противопожарни автомобила „Рено“ замениха старите. В рамките на 2 години от 2004–2006 инвестициите в инфраструктурни обекти стигнаха 50 милиона лева. През месец октомври 2007 се избра и инвеститорът по спортно-туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Инвестициите в СТЦ „Момчиловци“ се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.

За 2007 година строителните инвестициите в общината възлизат на близо 51 милиона лева и са построени 86 нови обекта. През 2008/2009 започва и изграждането на два търговско-развлекателни комплекса от типа МОЛ.[9]

По-големите действащи предприятия са:

  • "Арексим" ЕООД,
  • "Гамакабел" АД : Един от най-големите производители на кабели и проводници в България. Тя е създадена през 1975 година на обща площ от 70 000 квадратни метра в северната индустриална зона на град Смолян.
  • "Елитекс" : Производител на трикотажни изделия, панталони, якета работно облекло и др., с дългосрочен опит в работа за Европейските пазари.
  • "Кокоимпекс" ООД : Производител на яйца и птици за консумация.
  • "Родопея - Белев" ЕООД : Производство на мляко и млечни продукти.

Транспорт

Смолян разполага с две автогари : "Автогара Смолян" и "Автогара изток" в кв.Устово. Градският транспорт се обслужва от три фирми, които покриват повече от 12 линии. Обслужват се редовни линии до Пловдив, София, Кърджали и други градове в областта, а през летния сезон се обслужва редовна линия до Слънчев бряг.

Медии

В града има 2 телевизии - "Родопи Сат" и "Фотон К". Местни вестници са - Родопи ВЕСТ, Отзвук и "Родопски ВЕСТИ".

В Смолян свободно се приемат следните ефирни радиостанции (с честота MHz): Витоша (90.9), Веселина (94.3), Чан (94.8), Христо Ботев (96.0 - 99.2), Фокус (97.0), FM+ (97.7), Хоризонт (101.6 - 105.0), Пловдив (103.1), Радио 1 (104.5) и Дарик Радио (107.0 - 93.2).

Образование

Градът разполага с Технически колеж [10] и Филиал [11] към Пловдивския университет, както и Център за дистанционно обучение [12] към Варненския свободен университет. Общия брой на обучаващите се студенти е около 5 500 души[13].

Основни училища в града са:

Профилирани средни училища в Смолян са:

Култура и развлечения

Регионалният исторически музей и Планетариума са част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Планетариумът е най - големият в България и на Балканите, и за последните 35 години е посетен от над 2 500 000 души.

Редовни събития

Смолян е център на значими културни прояви — Националният фолклорен събор „Рожен“, Международните младежки фолклорни „Орфееви празници“,Международен младежки хип-хоп фънк фестивал Jam On It, Международен пленер по живопис, Майски културни тържества, традиционния празник на кукерските и маскарадни игри „Песпонеделник“ в с. Широка лъка, Международен етно-джаз фестивал July Jazz, Празници на Смолян с 21 октомври — Празник на Смолян, по повод Освобождението на Родопите от османско владичество по време на Балканската война — 1912 г., и др.

Музей и обсерватории

Театър и галерии

  • Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“,
  • На 3 януари 2011 г. беше вписан в Националния регистър Родопски народен театър „Орфей” като самостоятелно юридическо лице с основна дейност – продължаване на традициите на театралното изкуство в Родопския край. На 13 януари 2011 г. с Удостоверение № 3 (622) Министерството на културата го регистрира като културна организация, съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата. Идеята е на писателя Светозар Казанджиев и на актьора от РДТ Румен Бечев.
  • Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници.[22]

Читалища

По брой на читалищата Смолян се нарежда сред първите в България. Те кандидатстват всяка година успешно за различни проекти. Читалищата в Смолянска област, които са 87 на брой, са на първо място в България, а и са едни от първите в света по брой подкрепени проектни предложения.[23]

През 1956 година група ентусиасти начело с младия диригент Сашо Чобанов сформират към читалище „Христо Ботев“ в Смолян естрадно-джазов състав с група вокалисти към него. В първата оркестрова формация участват Ксения Иванова — пиано, Манол Кисьов — кларнет и алт-саксофон, Тодор Маринов контрабас и Радко Рибицов ударните инструменти. По-късно формацията прераства в Биг Бент. Вокалисти са ръководителят на състава С. Чобанов, Стефана Гозманова, Мария Кафелова, Анастас Попанастасов, Атанас Пацев и Христо Христов (Хитата). В концертния репертоар на състава се включват песни и мелодии от различни стилове на попа и джаза от онова време. Първата концертна изява е регистрирана през март 1956 година в стария военен клуб на Смолян.

Спорт и спортни съоръжения

Градът е дал на България много спортисти, сред които има олимпийски медалисти, световни и европейски шампиони. Олимпийски медалист е Антоанета Френкева, която е първата българска плувкиня с два олимпийски медала (сребърен и бронзов) от Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 година, когато е на 17 години. Също така и Величко Чолаков, който извоюва бронзов медал от олимпиадата в Атина. Горд възпитаник на спортното училище в Смолян е и Петър Стойчев, той е седемкратен носител на световната купа по плувен маратон. И за да затвърди Смолян като град на плувци-таланти Иванка Моралиева е най-известната в момента българска плувкиня — 7 златни медала от републикански първенства, трета в света в плувния маратон. Смолянското момиче Спаска Топалова спечели два златни медала в Световните зимни игри на „Спешъл Олимпикс – Айдахо (САЩ)` 2009”

В Смолян функционират различни спортни клубове с най-разнообразни дисциплини. Местен футболен отбор е Родопа (Смолян), който се състезава в Източна "Б" футболна група. В града има още Волейболен клуб Родопа, Спортен клуб по вдигане на тежести „Родопа“ (с над 200 медала от републикански първенства), Спортен клуб по ориентиране „СИЛВА-92“, Ски клуб „Пампорово“и Ски клуб „Родопа“ , Спортен клуб по спортни танци „Фен-85“. Съществуват и множество клубове по бойни изкуства като много от тях имат призови места в републикански, европейски и световни първенства.

Град Смолян разполага с два футболни стадиона, спортна зала, 2 закрити и 1 открит плувни басейни, тенис кортове, площадки за скейтборд, баскетбол и др.

Смолян е с дълги традиции в зимните спортове. Близостта на курорта Пампорово предоставя прекрасни възможности за практикуването на ски спорта и провеждането на различни състезания по ски, сноуборд, ски-бягане от национален и международен ранг. В зимния курорт са изградени 30 километра ски-писти и 11 километра въжени линии и влекове. Ски центъра предлага условия както за майсторите скиори, така и за начинаещите в спорта, които могат да ползват обучение и екипировка. Сноубордът е другият зимен спорт, утвърден в Родопите и предпочитан от по-младите хора. Тук се практикува свободния стил и спускането. [24]

Кухня

В Смолян се приготвят деликатеси като качамак, пататник, клин, най-различни ястия с картофи, катми и чевермета, вкусни сърмички, боб в гърне и др. А киселото мляко е с отлични вкусови качества.

Забележителности

Храмове

Православни храмове в града са 7, като 1 от тях - катедралния храм "Свети Висарион Смолянски", е вторият по големина в страната след храм-паметник "Свети Александър Невски" в София (задминавайки катедралите във Видин и Варна).

  • храм „Свети Георги“
  • храм „Света Богородица“
  • храм „Свети Теодор Стратилат“
  • катедрален храм "Свети Висарион Смоленски"
  • храм „Света Неделя“
  • храм „Свети Николай Чудотворец“
  • храм „Свети Дух“

В града, освен тези храмове, има и близо десетина параклиса, като най-новият е "Покров на Пресвета Богородица", открит през 2010 г.

Смолянските археолози откриха и проучиха най-старата църква в землището на града. В местността Могилата (3 км северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) излезе на бял свят ранно християнски манастирски комплекс от V-VI в. Откритата в центъра на комплекса трикорабна базилика има тристенна апсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Впечатляват нейните размери: дължина 19.50 м, ширина 12 м, а заедно със страничното преддверие — 17 м. Вътрешните размери на наоса са 12 х 10.60 м, едноделен нартекс — 10.60 х 3.40 м. Манастирската сграда заема площ 310 кв. м и има пет помещения, отделно магерница (кухня) — 8.80 х 4.80 м и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница.

В историята на най-старата смолянска черква се установиха два периода: от втората половина на V до края на VI в. и от края на IX до края на XIV в., когато била разрушена от османците. Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата. Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център „Гела“ (с трикорабна базилика от VI в.) потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина.[25]

Други забележителности в Смолян са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.

Галерия

Литература

Външни препратки

Бележки