Валентина Терешкова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
|дата на пенсиониране =
|дата на пенсиониране =
}}
}}
'''Валентина Владимировна Терешкова''' ({{lang-ru|Валенти́на Влади́мировна Терешко́ва}} е [[космонавт]] от бившия [[Съветски съюз]] и е първата жена, полетяла в [[космос]]а - на борда на космическия кораб „[[Восток 6]]“ през [[1963]] г.
'''Валентина Владимировна Терешкова''' ({{lang-ru|Валенти́на Влади́мировна Терешко́ва}} е [[космонавт]] от [[Съветския съюз]] и първата жена, летяла в [[космос]]а - на борда на космическия кораб „[[Восток 6]]“ през [[1963]] г.


== Ранни години ==
Родена е в с. Болшое Масленниково, [[Ярославска област]], [[Русия]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. След средното училище работи във фабрика за гуми, а после учи [[инженерство]]. Занимава се с [[парашут]]изъм, има 90 скока и звание заслужил майстор на спорта.
Родена е в с. Болшое Масленниково, [[Ярославска област]], [[Русия]], [[СССР]]. След средното училище работи във фабрика за автомобилни гуми, а после учи [[инженерство]]. Занимава се с [[парашут]]изъм, има 90 скока и звание заслужил майстор на спорта.

На [[3 ноември]] 1963 се жени за космонавта [[Андриан Николаев]] и ражда (1964) дъщеря си Елена - понастоящем [[лекар]]. Терешкова се развежда с Николаев през 1982, въпреки че бракът им се разпада много преди това. Вторият и съпруг - д-р Шапошников, умира през [[1999]].


== В отряда на космонавтите ==
== В отряда на космонавтите ==
През [[1962]] е включена в женския космонавтски корпус (където остава до 1997): от над 400 кандидатки са избрани 5 - Татяна Кузнецова, [[Ирина Соловьова]], Жана Йеркина, [[Валентина Пономарьова]] и самата Терешкова. Последната е считана за изключително ценен участник, отчасти заради [[wikt:пролетариат|пролетариатския]] и произход, отчасти заради баща и, загинал във [[Зимна война|Финландската война]].
През [[1962]] г. е включена в женския космонавтски корпус (където остава до 1997 г.), след като от над 400 кандидатки са избрани 5 жени - Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Жана Йеркина, Валентина Пономарьова и самата Терешкова. Последната е считана за изключително ценен участник, отчасти заради нейния [[пролетариат|пролетарски]] произход, отчасти заради баща и, загинал във [[Зимна война|Финландската война]].


На [[16 юни]] [[1963]] Валентина Терешкова лети на борда на „[[Восток 6]]“ и става първата жена и първият цивилен в космоса. Нейният псевдоним за полета е '''Чайка'''. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „[[Восток 5]]“, пилотиран от космонавта [[Валери Биковски]]. В деня на полета е повишена от звание [[лейтенант]] в звание [[капитан]]. Нито една от избраните с Терешкова други 4 жени не е летяла. Въпреки плановете за други полети с участие на жени минават 19 години, докато втората жена - [[Светлана Савицка]], да участва в космическа мисия.
На [[16 юни]] [[1963]] г. Валентина Терешкова лети на борда на „[[Восток 6]]“ и става първата жена и първото невоенно лице в космоса. Нейният псевдоним за полета е '''Чайка'''. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „[[Восток 5]]“, пилотиран от космонавта [[Валери Биковски]]. В деня на полета е повишена от звание [[лейтенант]] в звание [[капитан]].


Никоя от другите 4 жени, избрани с Терешкова, не е летяла. Въпреки плановете за други полети с участие на жени минават 19 год., преди следващата жена - [[Светлана Савицка]], да участва в космическа мисия.
След полета в космоса завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ и се дипломира като инженер-космонавт през [[1969]]. През същата година женската космонавтска група е разпусната. През [[1977]] защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, професор. Има военно звание генерал-майор от авиацията.

След полета в космоса завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ и се дипломира като инженер-космонавт през [[1969]] г. През същата година женската космонавтска група е разпусната. През [[1977]] г. защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, професор. Има военно звание генерал-майор от авиацията.

На 22 януари 1969 г. оцелява при атентат срещу срещу [[Леонид Брежнев]], предприет от бившия съветски офицер Виктор Илин, стрелял погрешно по колата с космонавтите [[Георгий Береговой]], [[Алексей Леонов]], [[Андриян Николаев]], Валентина Терешкова.


== Обществена дейност ==
== Обществена дейност ==
[[Картинка:Tereshkova heureka.jpg|мини|Валентина Терешкова на посещение във [[Финландия]] през 2002 г.]]
[[Картинка:Tereshkova heureka.jpg|мини|В. Терешкова на посещение във [[Финландия]], 2002 г.]]

Заема редица отговорни постове, включително депутат във [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет на СССР]] и член на [[ЦК на КПСС]]. През 1968 - 1987 г. възглавява Комитета на съветските жени.
Заема редица отговорни постове, включително депутат във [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет на СССР]] и член на [[ЦК на КПСС]]. През 1968 - 1987 г. озглавява Комитета на съветските жени.

През 1987 - 1992 г. е председател на Президиума на Съюза на съветските дружества за дружба и културни връзки с чужбина. Последният неин пост (до 2006 г.) е ръководител на Росзарубежцентр - агенция при Министерството на външните работи, отговаряща за културните връзки с чужбина.


== Личен живот ==
През 1987 - 1992 г. е председател на Президиума на Съюза на съветските дружества за дружба и културни връзки с чужбина. Последният пост (до 2006 г.) е ръководител на „Росзарубежцентр“ - агенция при Министерството на външните работи за връзки с чужбина.
На [[3 ноември]] [[1963]] г. се жени за космонавта Андриян Николаев и ражда (1964) дъщеря им Елена - първото дете на родители космонавти. Терешкова се развежда с Николаев през 1982 г., но бракът им се разпада много преди това. Вторият ѝ съпруг д-р Шапошников умира през [[1999]] г.


== Отличия ==
== Отличия ==
Ред 47: Ред 54:
* от други страни - звания Герой на социалистическия труд на [[Чехословакия|ЧССР]], Герой на труда на [[Виетнам]], Герой на [[Монголия]], орден „Карл Маркс“ и медал „Бекер“ на [[Германска демократична република|ГДР]], „Кръст на Грюнвалд“ на [[Полша]], орден „Държавно знаме“ на [[Унгария]].
* от други страни - звания Герой на социалистическия труд на [[Чехословакия|ЧССР]], Герой на труда на [[Виетнам]], Герой на [[Монголия]], орден „Карл Маркс“ и медал „Бекер“ на [[Германска демократична република|ГДР]], „Кръст на Грюнвалд“ на [[Полша]], орден „Държавно знаме“ на [[Унгария]].


На нейно име са наречени [[кратер]] на обратната страна на [[Луна]]та и малка планета. Има почетна титла «Най-великата жена на 20 столетие».
На нейно име са наречени [[кратер]] на обратната страна на [[Луна]]та и малка планета. Удостоена е с почетното звание «Най-великата жена на 20 столетие».


== Въшни препратки ==
== Въшни препратки ==

Версия от 13:21, 20 октомври 2012

Валентина Терешкова
съветски космонавт
Информация
Роден6 март 1937
Болшое Масленниково, СССР
Националнострускиня
Друга професияпилот
Престой в космоса2 дни 22 часа 50 мин
СелекцияГрупа ВВС жени
МисииВосток 6
Емблема на мисиятаФайл:Vostok5-6patch.png
Валентина Терешкова в Общомедия

Валентина Владимировна Терешкова (Шаблон:Lang-ru е космонавт от Съветския съюз и първата жена, летяла в космоса - на борда на космическия кораб „Восток 6“ през 1963 г.

Ранни години

Родена е в с. Болшое Масленниково, Ярославска област, Русия, СССР. След средното училище работи във фабрика за автомобилни гуми, а после учи инженерство. Занимава се с парашутизъм, има 90 скока и звание заслужил майстор на спорта.

В отряда на космонавтите

През 1962 г. е включена в женския космонавтски корпус (където остава до 1997 г.), след като от над 400 кандидатки са избрани 5 жени - Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Жана Йеркина, Валентина Пономарьова и самата Терешкова. Последната е считана за изключително ценен участник, отчасти заради нейния пролетарски произход, отчасти заради баща и, загинал във Финландската война.

На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова лети на борда на „Восток 6“ и става първата жена и първото невоенно лице в космоса. Нейният псевдоним за полета е Чайка. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „Восток 5“, пилотиран от космонавта Валери Биковски. В деня на полета е повишена от звание лейтенант в звание капитан.

Никоя от другите 4 жени, избрани с Терешкова, не е летяла. Въпреки плановете за други полети с участие на жени минават 19 год., преди следващата жена - Светлана Савицка, да участва в космическа мисия.

След полета в космоса завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ и се дипломира като инженер-космонавт през 1969 г. През същата година женската космонавтска група е разпусната. През 1977 г. защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, професор. Има военно звание генерал-майор от авиацията.

На 22 януари 1969 г. оцелява при атентат срещу срещу Леонид Брежнев, предприет от бившия съветски офицер Виктор Илин, стрелял погрешно по колата с космонавтите Георгий Береговой, Алексей Леонов, Андриян Николаев, Валентина Терешкова.

Обществена дейност

В. Терешкова на посещение във Финландия, 2002 г.

Заема редица отговорни постове, включително депутат във Върховния съвет на СССР и член на ЦК на КПСС. През 1968 - 1987 г. озглавява Комитета на съветските жени.

През 1987 - 1992 г. е председател на Президиума на Съюза на съветските дружества за дружба и културни връзки с чужбина. Последният неин пост (до 2006 г.) е ръководител на Росзарубежцентр - агенция при Министерството на външните работи, отговаряща за културните връзки с чужбина.

Личен живот

На 3 ноември 1963 г. се жени за космонавта Андриян Николаев и ражда (1964) дъщеря им Елена - първото дете на родители космонавти. Терешкова се развежда с Николаев през 1982 г., но бракът им се разпада много преди това. Вторият ѝ съпруг д-р Шапошников умира през 1999 г.

Отличия

Пощенска марка от 6 копейки в СССР, издадена в чест на Терешкова и „Восток 6“

Валентина Терешкова е удостоена със званието Герой на Съветския съюз (с медал «Златна звезда») - най-високото отличие на тогавашния СССР. Наградена е и с много други руски, съветски и чуждестранни отличия. Някои от тях са:

  • от СССР и Русия - ордените „Ленин“ (2 пъти), „Октомврийска революция“, „Червено знаме на труда“, Златен медал „К. Е. Циолковски“ на Академията на науките на СССР, както и орден «За заслуги пред Отечеството» на Русия (2 пъти);
  • от България - звание Герой на социалистическия труд (с медал «Златна звезда») и орден „Георги Димитров“ (9 септември 1963), медал «За укрепване на братство по оръжие» (1976), почетен гражданин (1963) на София, Бургас, Петрич, Стара Загора, Плевен, Варна;
  • от други страни - звания Герой на социалистическия труд на ЧССР, Герой на труда на Виетнам, Герой на Монголия, орден „Карл Маркс“ и медал „Бекер“ на ГДР, „Кръст на Грюнвалд“ на Полша, орден „Държавно знаме“ на Унгария.

На нейно име са наречени кратер на обратната страна на Луната и малка планета. Удостоена е с почетното звание «Най-великата жена на 20 столетие».

Въшни препратки