Васил Бойдев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16: Ред 16:
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на [[Теню Бойдев]]. През 1900 година завършва Католическия пансион в [[Пловдив]], а на следващата година и Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в [[София]]. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на [[четвърти конен полк]]. От 1923 е в [[седми конен полк]]. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия]]. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=183806#post183806 Биография на сайта Бойна слава]</ref>. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
Роден е на 1 януари 1893 година в град [[Казанлък]]. Син е на [[Теню Бойдев]]. През 1900 година завършва Католическия пансион в [[Пловдив]], а на следващата година и Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в [[София]]. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През [[Балкански войни|Балканските войни]] е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на [[четвърти конен полк]]. От 1923 е в [[седми конен полк]]. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на [[трета пехотна балканска дивизия]]. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на [[Десета пехотна беломорска дивизия]]. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на [[девети пехотен пловдивски полк]]<ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8&p=183806#post183806 Биография на сайта Бойна слава]</ref>. Началник на [[Военно училище|Военното училище]] от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.


От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около [[Богдан Филов]] и на военния министър [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса<ref>Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. - Сп. "Летописи", 1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, № 5-6, Иван Пейковски http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html, http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.</ref>. Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас.
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. На 11 август 1941 е назначен за командир на [[Пета българска армия]], разположена във [[Вардарска Македония]]. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около [[Богдан Филов]] и на военния министър [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса<ref>Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. - Сп. "Летописи", 1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, № 5-6, Иван Пейковски http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.</ref>. Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян, където е интерниран след 9.ІХ.1944 г.</ref>. Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. - В. "Троянски глас", 1997, № 4; Ив. Пейковски,Бойдев - генералът, който не пожела да стане полицай. - В. "Особено Мнение", 1996, № 5 (6-12.02.), http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html


== Офицерски звания ==
== Офицерски звания ==

Версия от 22:22, 22 октомври 2012

Васил Бойдев
български военен деец

Роден
Починал

Учил вНационален военен университет

Васил Тенев Бойдев е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография

Роден е на 1 януари 1893 година в град Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1900 година завършва Католическия пансион в Пловдив, а на следващата година и Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на четвърти конен полк. От 1923 е в седми конен полк. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на трета пехотна балканска дивизия. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на Десета пехотна беломорска дивизия. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на девети пехотен пловдивски полк[1]. Началник на Военното училище от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.

От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор. На 11 август 1941 е назначен за командир на Пета българска армия, разположена във Вардарска Македония. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса[2]. Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас. Спомените си написва през 1969 г. в гр. Троян, където е интерниран след 9.ІХ.1944 г.</ref>. Ив. Пейковски, Как генерал Бойдев написа своите спомени. - В. "Троянски глас", 1997, № 4; Ив. Пейковски,Бойдев - генералът, който не пожела да стане полицай. - В. "Особено Мнение", 1996, № 5 (6-12.02.), http://ivanpeykovski.blogspot.hu/2012/09/1997-4.html

Офицерски звания

  • 2 август 1912 - Подпоручик
  • 2 август 1914 - Поручик
  • 14 октомври 1917 - Ротмистър
  • 27 ноември 1923 - Майор
  • 5 декември 1927 - Подполковник
  • 18 юли 1934 - Полковник
  • 1 януари 1940 - Генерал-майор
  • 1 януари 1943 - Генерал-лейтенант


Трудове

  • „История на Първата световна война“
  • „Конница и авиация“
  • „Тактика на конницата“
  • „Снабдителните служби и превозите във военно време“ (в съавторство)
  • „История на Девети пехотен полк“
  • „От юнкер до генерал“ (ръкопис)
  • "Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят". Подготвил за печат Иван Пейковски. - В: Сп. "Летописи",1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, с. 9-33, № 5-6, с. 48-86.
  • "От поручик до генерал. Спомени". Военно издателство,С., 2012.

Бележки

  1. Биография на сайта Бойна слава
  2. Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят. - Сп. "Летописи", 1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, № 5-6, Иван Пейковски http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html, Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.