Акт (изобразително изкуство)

Тази статия е за термина от изобразителното изкуство. За други значения вижте акт.

---

Франсиско Гоя, „Голата Маха“ 1800 г.

Актът в изобразителното изкуство е живописна, графична, скулптурна или фотографска творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в композиция.

Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на митологична тематика. В Западна Европа актът се появява сравнително късно, през 12 век; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като Джорджоне, Микеланджело Буонароти, Тициан, Тинторето, Петер Паул Рубенс, Рембранд ван Рейн, Пиер-Огюст Реноар, Гюстав Курбе, Амедео Модилиани.

Български творци, известни със своите актови творби, са Стефан Иванов, Гошка Дацов, Жеко Спиридонов, Никола Ганушев. Една от първите български художнички, рисували акт, е Елисавета Консулова-Вазова.

Сред най-често изобразяваните голи тела са тези на Аполон, Афродита, Ерос, трите грации, Адам и Ева.

• 
  Сандро Ботичели,
  „Раждането на Венера“ (детайл)
• 
  Рубенс,
  „Трите грации“ (детайл)
• 
  Гюстав Курбе,
  „Къпеща се“
• 
  Амедео Модилиани,
  „Голата“
• 
  Жан Огюст Доминик Енгър,
  „Одалиска“
• 
  Тициан,
  „Падението на хората“
• 
  Леонардо да Винчи,
  „Витрувиански човек“
• 
  Микеланджело,
  статуята на Давид

Вижте също

• Актова фотография

Литература

• Кенет Кларк, „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983