Башкири

башкири башҡорттар
Общ брой	1 800 000
По места	Русия: 1 673 389 (2002)[1] Узбекистан: 41 000 Казахстан: 23 224 (1999) Таджикистан: 5 000 Украйна: 4 300 (2001)[2] Киргизстан: 3 200 Туркменистан: 2 600 Беларус: 1 300 Латвия: 600 Литва: 400
Език	башкирски, руски, татарски
Религия	ислям (сунити)
Сродни групи	българи (татари, чуваши и др.), унгарци
башкири башҡорттар в Общомедия

Башкирите са тюркски народ в Руската федерация.

География

Живеят основно в Република Башкортостан, но също и в съседните Татарстан, Челябинска, Оренбургска, Курганска, Пермски край, Свердловска, Самарска и Саратовска области. Обитават подножието и предпланините на Южен Урал и съседните равнини.

Език

Говорят башкирски език, близко свързан с татарския, но според някои учени имат фински произход. Башкирският език е по-скоро друга литературна норма на татарския, създадена по времето на СССР. Много башкири до днес смятат татарския за роден език.

История

Наименованието "башкири" се споменава за първи път през 10 век от арабския пътешественик и писател ибн Фадлан. По време на пътуването си през Волжка България той споменава башкирите като войнствен езически народ. Според него те са обожествявали фалически идоли и живеели като скотовъдци.

Първите европейски източници за башкирите са работите на Йоаннес де Плано Карпини и Уйлям от Рубруки. Тези пътешественици срещат башкирите по горното течение на р. Урал и ги записват като "паскатир", твърдейки, че говорят на един и същ език като унгарците.

До пристигането на монголците през 13 век башкирите воюват често със съседните волжки българи и печенезите. При падането на Казанското ханство през 1552 г. башкирите са значително отслабени. През 1556 г. доброволно признават върховството на Русия, която основава град Уфа през 1574 г., за да пази башкирите от киргизите (т.е. съвременните казахи), и ги задължава да плащат данъци.

Битува твърдението, че башкирите, заедно със съвременните татари, чуваши, марийци жители на автономна република Марий Ел и Мордовия, са преки наследници на Волжко Камските българи. В действителност тези съседни един на друг народи са живеели известно време във Волжка България и макар близки в културно отношение те принадлежат към съвсем различни езикови групи. Татарите и башкирите говорят на езици от кипчакската група, марийците и ерзяните са финоезични, а чувашите говорят на изолиран тюркски език.

Историческите факти накланят везните по-скоро в полза на твърдението, че башкирите са угрофински народ, който е асимилран от татарите и приема техния език, а не че са преки наследници на прабългарите.

Театър

В началото на 20 век в Башкирия имат само аматьорски театрални колективи. Първият професионален театър е от ­ 1919 г., създаден скоро след образуването на Башкирска АССР. Той е бил на текущото състояние на Башкирски академичен драматичен театър „М. Гафур“. През 1930-те год. в Уфа има няколко театри, куклен, театър за опера и балет.

Литература

• J. P. Carpini, Liber Tartarorum, edited under the title Relations des Mongols ou Tartares, by d'Avezac (Paris, 1838).
• Gulielmus de Rubruquis, The Journey of William of Rubruck to the Eastern Parts of the World, translated by V.W. Rockhill (London, 1900).
• Semenoff, Slovar Ross. Imp., s.v.
• Frohn, "De Baskiris", in Mrn. de l'Acad. de St-Pitersbourg (1822).
• Florinsky, in Вестник Европы [Vestnik Evropy] (1874).
• Katarinskij, Dictionnaire Bashkir-Russe (1900).