Българщина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|дясно|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“]]
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ"/> [[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“:
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ"/> [[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“:



Версия от 14:40, 7 ноември 2012

Заглавна страница на ръкописа на Кузман Шапкарев „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“

Българщина или по-рядко българизъм е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти[1] - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[1] Захарий Стоянов пише в „Записки по българските въстания“:

...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.[2]

В граматиката българизъм може да означа и заемка от българския език в друг език.

Бележки

  1. а б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.
  2. Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.