Българщина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:54, 7 ноември 2012

Българщина или по-рядко българизъм^[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти - национално чувство,^[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.^[2] Захарий Стоянов пише в „Записки по българските въстания“:

„

...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.^[3]

“

В граматиката българизъм може да означа и заемка от българския език в друг език.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.
↑ Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име РБЕ880
↑ Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[РБЕ877-1] а ^б ^в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.

[РБЕ880-2] Грешка при цитиране: Невалиден <ref> таг; не е подаден текст за бележките на име РБЕ880

[3] Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Kuzman Shapkarev On the Revival of Bulgarianism in Macedonia.JPG|дясно|мини|Заглавна страница на ръкописа на [[Кузман Шапкарев]] „Материали за историята на възраждането българщината в Македония“]]
-'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ"/> [[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“:
+'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм'''<ref name="РБЕ877">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877.</ref> е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти - национално чувство,<ref name="РБЕ877"/> обичаи, нрави, традиции, култура, език. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> [[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“:
 {{цитат|...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>}}
-В граматиката ''българизъм'' може да означа и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.
+В граматиката ''българизъм'' може да означа и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/>
 == Бележки ==