Антагонист (фармакология): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ko:길항작용, pt:Antagonista (farmacologia)
Ред 25: Ред 25:
[[it:Antagonista (biochimica)]]
[[it:Antagonista (biochimica)]]
[[ja:アンタゴニスト]]
[[ja:アンタゴニスト]]
[[ko:길항작용]]
[[nl:Antagonist (biochemie)]]
[[nl:Antagonist (biochemie)]]
[[pl:Antagonista (farmakologia)]]
[[pl:Antagonista (farmakologia)]]
[[pt:Antagonista (farmacologia)]]
[[ru:Антагонист (биохимия)]]
[[ru:Антагонист (биохимия)]]
[[sl:Antagonist]]
[[sl:Antagonist]]

Версия от 01:24, 13 ноември 2012

Тази статия е за медицинския термин. За театралния термин вижте Антагонист.

Антагонистът е лекарство с действие, противоположно на определени физиологични функции в организма или на други лекарства. Често използвани синоними са англоезичното блокер или латинската наставка -литик. Така адреналиновите антагонисти се означават още като адреналинови блокери или като адренолитици.

Антидотите са класически пример за антагонистично действие, в този конкретен случай - срещу отровите.

Антагонистът е субстанция, която се свързва с даден рецептор, протеин или друга молекулярна "мишена". При това си действие той може да имитира свърването на рецептора с биологичен лиганд, в горния пример биологичния лиганд е адреналина. Разликата между антагонистът и биологичния лиганд е в липсата на биологичен ефект на първия, т.е по отношение на дадения рецепторен или друг протеин, той е "инертен". За да се осъществи ефикасно антагонистичният ефект, молекулата на антагониста изявява афинитет към рецептора, който е най-малко равен, а в повечето случаи и по-силен от този на биологичния лиганд. Ефектът на антагонистите се осъществява с изместването на биологичния лиганд от неговия рецептор и свързването му с биологично неактивна молекула. Ако молекулата притежава все пак даден ефект, подобен по насока, но по-слаб, говорим за частичен антагонизъм.

Антагонистите понякога се бъркат с обратните агонисти- молекули, които не само изместват лиганда от рецептора, но и имат активно действие, обратно по ефект на биологичния лиганд. В примера с адреналина, който е естествен лиганд, свързващ се с редица адреналинови рецептори, между които бета-адренергичните рецептори, свързването му с тази група протеини в сърдечната тъкан води до ускоряване на силата и честотата на миокардните контракции. Бета-блокерите, които са антагонисти на адреналина по отношение на бета-адренорецепторите, изместват адреналина и прекратяват действието му върху тези рецептори. Това тяхно действие води до забавяне на пулса, понижаване на кръвното налягане и на нуждите от кислород на сърдечния мускул. Шаблон:Фармакология-мъниче Шаблон:Link GA