Антагонист (фармакология): Разлика между версии
м Робот Добавяне: fi:Antagonisti (lääketiede), uk:Антагоніст (фармакологія) |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ko:길항작용, pt:Antagonista (farmacologia) |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
[[it:Antagonista (biochimica)]] |
[[it:Antagonista (biochimica)]] |
||
[[ja:アンタゴニスト]] |
[[ja:アンタゴニスト]] |
||
[[ko:길항작용]] |
|||
[[nl:Antagonist (biochemie)]] |
[[nl:Antagonist (biochemie)]] |
||
[[pl:Antagonista (farmakologia)]] |
[[pl:Antagonista (farmakologia)]] |
||
[[pt:Antagonista (farmacologia)]] |
|||
[[ru:Антагонист (биохимия)]] |
[[ru:Антагонист (биохимия)]] |
||
[[sl:Antagonist]] |
[[sl:Antagonist]] |
Версия от 01:24, 13 ноември 2012
- Тази статия е за медицинския термин. За театралния термин вижте Антагонист.
Антагонистът е лекарство с действие, противоположно на определени физиологични функции в организма или на други лекарства. Често използвани синоними са англоезичното блокер или латинската наставка -литик. Така адреналиновите антагонисти се означават още като адреналинови блокери или като адренолитици.
Антидотите са класически пример за антагонистично действие, в този конкретен случай - срещу отровите.
Антагонистът е субстанция, която се свързва с даден рецептор, протеин или друга молекулярна "мишена". При това си действие той може да имитира свърването на рецептора с биологичен лиганд, в горния пример биологичния лиганд е адреналина. Разликата между антагонистът и биологичния лиганд е в липсата на биологичен ефект на първия, т.е по отношение на дадения рецепторен или друг протеин, той е "инертен". За да се осъществи ефикасно антагонистичният ефект, молекулата на антагониста изявява афинитет към рецептора, който е най-малко равен, а в повечето случаи и по-силен от този на биологичния лиганд. Ефектът на антагонистите се осъществява с изместването на биологичния лиганд от неговия рецептор и свързването му с биологично неактивна молекула. Ако молекулата притежава все пак даден ефект, подобен по насока, но по-слаб, говорим за частичен антагонизъм.
Антагонистите понякога се бъркат с обратните агонисти- молекули, които не само изместват лиганда от рецептора, но и имат активно действие, обратно по ефект на биологичния лиганд. В примера с адреналина, който е естествен лиганд, свързващ се с редица адреналинови рецептори, между които бета-адренергичните рецептори, свързването му с тази група протеини в сърдечната тъкан води до ускоряване на силата и честотата на миокардните контракции. Бета-блокерите, които са антагонисти на адреналина по отношение на бета-адренорецепторите, изместват адреналина и прекратяват действието му върху тези рецептори. Това тяхно действие води до забавяне на пулса, понижаване на кръвното налягане и на нуждите от кислород на сърдечния мускул. Шаблон:Фармакология-мъниче Шаблон:Link GA