Разлика между версии на „Заветно“

Направо към навигацията Направо към търсенето
18 байта изтрити ,  преди 8 години
 
== Кратка историческа справка ==
За пръв път селото се споменава в османо-турски данъчен регистър от [[1541]] годг. под името '''Саръ Насух''' с 16 мюсюлмански домакинства, от които 11 били [[еледжии|еледжии]]. Носи името на основателя на селото – турчина Насух, по прякор „Саръ” (жълт), който е доказано исторически съществувала личност. По-късно, през 60-те год.години на 19-ти век, в селото се заселват и [[черкези]].
 
[[Освобождението]] на [[България]] заварва селото като изцяло турско. По време на войната през [[1877]] годг. в местностите Ашика и Капитан гроб (Мандарлъка) са станали малки сражения. В това село известно време се е намирал щабът на турските войски, разположени на територията, отговаряща на днешна Североизточна България.
 
През [[1880]] год. в него се заселват първите българи, преселници и бежанци от [[Беломорието]] и [[Одринска Тракия]] – от селата [[Янурен|Янорен]], [[Димотика|Димотишко]] и от [[Чукур ченгел]], Силиврийско. В миналото в селото са живеели и [[румънци]] от [[Молдова]]. Българското население в селото започва силно да се увеличава за сметка на изселващото се към [[Турция]] старо население и през [[1900]] годг. в селото вече живеят 286 [[българи]] и само 12 [[турци]]. Училището било отворено през [[1891]] годг., а старата турска джамия била преустроена в църковен храм, посветен на Св. св. [[Кирил и Методий]] около [[1898]] годг. Във войните за национално обединение малкото село дава три жертви.
 
Самото село се намира на заветно място, оградено с гора, откъдето идва през [[1934]] годг. и новото му име - село '''Сарнасуф''' е преименувано на '''Заветно'''.
 
Старите родове на селото са били: Арнаудьовци, Барозовци, Велиденьовци, Дъловци, Котковци, Лелчевци, Палазотовци, Пачамановци, Тринговци, Царьовци, Ченговци, Чотровци и др.

Навигация