Разлика между версии на „Заветно“

Направо към навигацията Направо към търсенето
4 байта изтрити ,  преди 8 години
[[Освобождението]] на [[България]] заварва селото като изцяло турско. По време на войната през [[1877]] г. в местностите Ашика и Капитан гроб (Мандарлъка) са станали малки сражения. В това село известно време се е намирал щабът на турските войски, разположени на територията, отговаряща на днешна Североизточна България.
 
През [[1880]] годг. в него се заселват първите българи, преселници и бежанци от [[Беломорието]] и [[Одринска Тракия]] – от селата [[Янурен|Янорен]], [[Димотика|Димотишко]] и от [[Чукур ченгел]], Силиврийско. В миналото в селото са живеели и [[румънци]] от [[Молдова]]. Българското население в селото започва силно да се увеличава за сметка на изселващото се към [[Турция]] старо население и през [[1900]] г. в селото вече живеят 286 [[българи]] и само 12 [[турци]]. Училището било отворено през [[1891]] г., а старата турска джамия била преустроена в църковен храм, посветен на Св. св. [[Кирил и Методий]] около [[1898]] г. Във войните за национално обединение малкото село дава три жертви.
 
Самото село се намира на заветно място, оградено с гора, откъдето идва през [[1934]] г. и новото му име - село '''Сарнасуф''' е преименувано на '''Заветно'''.

Навигация