Перпера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:09, 23 ноември 2012

Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.^[1]

Въведена e от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв., като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.

Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. Досега е намерен само един екземпляр от нея.

Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.

Виж още

Старобългарски монети

Бележки

↑ Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.

[1] Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.

[1]

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 [[Карат (благородни метали)|карата]]. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в., като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.
+Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. Досега е намерен само един екземпляр от нея.
-Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον).{{източник|}}
-Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитър Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитър Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я.{{източник|}} Досега е намерен само един екземпляр от нея.
 Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]].