Алексис Вайсенберг: Разлика между версии
хайде сега... |
+ дребни |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
'''Алексис Вайсенберг''' ({{lang-de|Alexis Weissenberg}}) e |
'''Алексис Вайсенберг''' ({{lang-de|Alexis Weissenberg}}) e [[Франция|френски]] [[пианист]] от [[България|български]] и [[Евреи|еврейски]] произход, роден на 26 юли 1929 година в [[София]], починал на 8 януари 2012 година в [[Лугано]]. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става [[Панчо Владигеров]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] живее в [[Близък Изток|Близкия изток]], по-късно заминава за [[САЩ]]. Там завършва ''„Джулиард скул“'' в [[Ню Йорк]] в класа на О. Самарова-Стоковска. |
||
През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс |
През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „''Левънтрит''“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. |
||
Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на [[Херберт фон Караян]] и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти. |
Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на [[Херберт фон Караян]] и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти. |
||
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 |
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България. |
||
Вайсенберг е почетен доктор на [[Национална музикална академия|НМА „Проф. Панчо Владигеров“]]. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта (http://chitanka.info/workroom/entry/6099). |
|||
Умира на 8 януари 2012 година в Швейцария. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.alexisweissenberg.com/ Официален сайт] |
* [http://www.alexisweissenberg.com/ Официален сайт] |
||
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2136/vladi.htm Вайсенберг - Владигеров] |
* [http://www.kultura.bg/media/my_html/2136/vladi.htm Вайсенберг - Владигеров] |
||
{{СОРТКАТ:Вайсенберг, Алексис}} |
{{СОРТКАТ:Вайсенберг, Алексис}} |
||
Версия от 08:57, 28 ноември 2012
| Алексис Вайсенберг Alexis Weissenberg | |
| пианист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | евреи[1] |
| Учил в | Джулиард |
| Семейство | |
| Уебсайт | alexisweissenbergarchive.com |
| Алексис Вайсенберг в Общомедия | |
Алексис Вайсенберг (Шаблон:Lang-de) e френски пианист от български и еврейски произход, роден на 26 юли 1929 година в София, починал на 8 януари 2012 година в Лугано. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.
През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.
Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта (http://chitanka.info/workroom/entry/6099).
Умира на 8 януари 2012 година в Швейцария.