Белослатинско-плевенски говор

Белослатинско-плевенският говор е част от северозападните говори, граничещ на изток с мизийските говори и на запад с видинско-ломския говор.

Днес той е най-важен и най-значителен представител на старите западни мизийски говори. Обхваща Белослатинско и Западно-плевенско между реките Искър и Вит. По ятовия си изговор този говор спада към западните говори, но по редица свои особености е напълно еднакъв с говорите в Плевенско и Никополско на изток от ятовата граница, която не съвпада с никоя друга говорна граница, a разделя напълно еднакви говори¹.

Фонетични особености

• застъпка на старобългарското ѣ (дедо, бел, ветар)
• окончание –ъ под ударение и –а без ударение за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголите от І и ІІ спрежение. (четъ, предъ)
• частици ше и ште за образуване на бъдеще време
• изговор на имената от женски род на –а с ерова гласна под ударение (гọръ̀, гọръ̀тạ, ръкъ̀, ръкъ̀тạ, дъскъ̀, дъскъ̀тạ, стенъ̀, вòда—водъ̀та, глàва—главъ̀та)
• сричкотворни р и л. Срещат се обаче и случаи с ръ, лъ и ър, ъл
• частичен преход на малката носовка (ѧ) в голяма след ш,ж
• отпадане на Х в някой случаи, като не се заменя с друга буква (леп (хляб), оро (хоро)
• липса на падежна система, но изградена при местоименията
• отсъствие на Гломеративен падеж в пълна форма и замяна с Винителен падеж; в кратките форми обаче се запбелязват остатъци на гломератив (мене ма/мъ, тебе та/тъ негу гу)
• местоименни форми за 3 л. ед. ч. ж. р. гломеративен падеж н’егạ, г’ạ вместо „нея”, „я” и за дателен падеж ной вместо „ней”: н’èгạ г’ạ (вѝкạт Цекỳнạ, дọшлà зạ н’èгạ , нѝе си г’ạ знàем кạквà е; Пèнạ ше кàже нòй, нòй и дỳмạт дạ дạдè)
• номинативен строй

Източници

¹Стойко Стойков. "Българска диалектология"