Първи балкански съюз

Първият балкански съюз е система от съюзни договори, сключени 60-те години на XIX век между балканските християнски държави срещу Османската империя. В стремежа си да създаде и оглави голяма южнославянска държава за сметка на османски владения, сръбският княз Михаил III Обренович постига споразумения с Румъния (през май 1865 и януари 1868 г.), Черна гора (септември 1866 г.), български революционери (май 1867) и Гърция (август 1867). От големите европейски държави Русия и Франция насърчават сръбската дипломация. Австрия е против, но е отслабена от войната си с Прусия. Задействането на съюза е възпрепятствано от потушаването на Критското въстание от 1866 г. и от обрата на гръцката политика към сближение с османците след успехите на движението за независима българска църква. Коалицията на Михаил Обренович се разпада с убийството му през юни 1868 г.

Вижте също

• Първият балкански съюз (Кръстьо Манчев. История на балканските народи. Том 1. София 2001)
• Гръцко-сръбски договор (1867)
• Балкански съюз (1912-1913)