Мумия: Разлика между версии
м Робот Добавяне: gl:Momia |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Мумия''' е добре съхранено мъртво човешко тяло, независимо от това дали запазеното му състоянието е резултат от естествени процеси или изкуствена обработка. Процесът на превръщането с времето на труп в мумия се нарича '''мумифициране''' или '''мумификация''', и продължавало 70 дена. |
'''Мумия''' е добре съхранено мъртво човешко тяло, независимо от това дали запазеното му състоянието е резултат от естествени процеси или изкуствена обработка. Процесът на превръщането с времето на труп в мумия се нарича '''мумифициране''' или '''мумификация''', и продължавало 70 дена. |
||
В естествено |
|||
В естественл |
|||
състояние мумификация на труповете се получава, когато са погребани в условия, забавящи разлагането на тъканите. Такива могат да бъдат изключително ниската влажност (при погребение в пустинен пясък), излагане на химически вещества, променящи структурата на тъканите (например при т.нар. "торфени мумии" - тела, попаднали в торфени блата), ниска концентрация на кислород и/или ниски температури (при погребения на голяма надморска височина). |
състояние мумификация на труповете се получава, когато са погребани в условия, забавящи разлагането на тъканите. Такива могат да бъдат изключително ниската влажност (при погребение в пустинен пясък), излагане на химически вещества, променящи структурата на тъканите (например при т.нар. "торфени мумии" - тела, попаднали в торфени блата), ниска концентрация на кислород и/или ниски температури (при погребения на голяма надморска височина). |
||
Версия от 16:00, 10 декември 2012
Мумия е добре съхранено мъртво човешко тяло, независимо от това дали запазеното му състоянието е резултат от естествени процеси или изкуствена обработка. Процесът на превръщането с времето на труп в мумия се нарича мумифициране или мумификация, и продължавало 70 дена.
В естествено
състояние мумификация на труповете се получава, когато са погребани в условия, забавящи разлагането на тъканите. Такива могат да бъдат изключително ниската влажност (при погребение в пустинен пясък), излагане на химически вещества, променящи структурата на тъканите (например при т.нар. "торфени мумии" - тела, попаднали в торфени блата), ниска концентрация на кислород и/или ниски температури (при погребения на голяма надморска височина).
Опитите за запазване на човешкото тяло след смъртта чрез изкуствена обработка са характерни за много култури и най-често са свързани с религиозни причини. Вероятно най-известни в тази област са древните египтяни и мумиите на техните фараони, въпреки че те са само малка част от всички древноегипетски мумии.
Древните египтяни вярвали в живота след смъртта, както и в това,че човек има душа и тяло,които трябва да се обединят,за да може той да премине в отвъдното.Затова и телата на мъртвите били запазвани като мумии.