Българска носия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Галерия
Галерия
Ред 26: Ред 26:
Картинка:A newly engaged shop couple from Bulgaria.jpg|Носия на мъж и жена от [[Ихтиман]]ско, началото на 20 век
Картинка:A newly engaged shop couple from Bulgaria.jpg|Носия на мъж и жена от [[Ихтиман]]ско, началото на 20 век
Картинка:Balkandzhiya Lesidren Tetevensko 1908.jpg|Носия на [[Балканджии|балканджия]] от [[Тетевен]]ско
Картинка:Balkandzhiya Lesidren Tetevensko 1908.jpg|Носия на [[Балканджии|балканджия]] от [[Тетевен]]ско
Картинка:Tsvetan - Daskala-1939.jpg| Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от Врачанско. Село Михайлово, област Враца, 1939 г.
Картинка:Tsvetan - Daskala-1939.jpg| Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939 г.
Картинка:V. Kaynardzha-2- Silistra Province-april 1941.jpg|Празник в село Кайнарджа, област Силистра - април 1941 г.
</gallery></center>
</gallery></center>



Версия от 09:09, 16 декември 2012

Чернодрешна носия на младо момче от село Габра, Софийска област

Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

Женска носия

Според вида на горната дреха се различават четири типа женски носии:

  • Еднопрестилчена — с една престилка, тясна или с ширина, колкото да обгърне цялата долна част на тялото и разпространена в Западните Родопи, в източните склонове на Пирин и в южните части на Рила;
  • Двупрестилчена — с по една престилка отпред и отзад, запасани върху ризата. Разпространена е в Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина. По-голямата престилка, обгръщаща тялото отзад, в Северна България е популярна с названието вълненик (ако е права) или бръченик ;
  • Сукманена — в централните планински райони и в Тракия;
  • Саяна — в Югозападна България и в крайните райони на днешна Южна България.

Роклята в носиите се наричала фустан (от турски - женска рокля).

Мъжка носия

Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна, по-старинната, и чернодрешна, която се появява през Възраждането.

Галерия

Външни препратки

Вижте още