Българска носия: Разлика между версии
Галерия |
Галерия |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
Картинка:A newly engaged shop couple from Bulgaria.jpg|Носия на мъж и жена от [[Ихтиман]]ско, началото на 20 век |
Картинка:A newly engaged shop couple from Bulgaria.jpg|Носия на мъж и жена от [[Ихтиман]]ско, началото на 20 век |
||
Картинка:Balkandzhiya Lesidren Tetevensko 1908.jpg|Носия на [[Балканджии|балканджия]] от [[Тетевен]]ско |
Картинка:Balkandzhiya Lesidren Tetevensko 1908.jpg|Носия на [[Балканджии|балканджия]] от [[Тетевен]]ско |
||
Картинка:Tsvetan - Daskala-1939.jpg| Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от |
Картинка:Tsvetan - Daskala-1939.jpg| Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939 г. |
||
Картинка:V. Kaynardzha-2- Silistra Province-april 1941.jpg|Празник в село Кайнарджа, област Силистра - април 1941 г. |
|||
</gallery></center> |
</gallery></center> |
||
Версия от 09:09, 16 декември 2012
Част от серията статии |
за българите |
---|
Българска култура |
Литература · Музика · Изкуство · Кино · Имена · Кухня · Хора · Носии · Спорт |
По региони и страни (вкл. диаспората) |
Северна Македония · Сърбия · Румъния · САЩ · Унгария · Гърция · Източна Тракия · Малоазийски българи · Банатски българи · Бесарабски българи · Карашовени · Българи-мюсюлмани (Помаци) · Горани · Гагаузи |
Религия |
Православие · Ислям · Католицизъм · Протестантство |
Диалекти на българския език |
източни (рупски) · западни (торлашки · шопски · македонски) банатски |
История · Владетели |
Българската традиционна носия е общо название, с което се нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт — турци, гърци, албанци, власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 г. настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи — в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.
Женска носия
Според вида на горната дреха се различават четири типа женски носии:
- Еднопрестилчена — с една престилка, тясна или с ширина, колкото да обгърне цялата долна част на тялото и разпространена в Западните Родопи, в източните склонове на Пирин и в южните части на Рила;
- Двупрестилчена — с по една престилка отпред и отзад, запасани върху ризата. Разпространена е в Дунавската равнина и северните склонове на Стара планина. По-голямата престилка, обгръщаща тялото отзад, в Северна България е популярна с названието вълненик (ако е права) или бръченик ;
- Сукманена — в централните планински райони и в Тракия;
- Саяна — в Югозападна България и в крайните райони на днешна Южна България.
Роклята в носиите се наричала фустан (от турски - женска рокля).
Мъжка носия
Според цвета и кройката на горните дрехи мъжката носия е белодрешна, по-старинната, и чернодрешна, която се появява през Възраждането.
Галерия
-
Шопска носия от Софийско, 1924 година
-
Сарафлъци от Ослековата къща в Копривщица
-
Носия на мъж и жена от Ихтиманско, началото на 20 век
-
Носия на балканджия от Тетевенско
-
Учителят Цветан Константинов с ученици в традиционни носии от село Михайлово, област Враца, 1939 г.
-
Празник в село Кайнарджа, област Силистра - април 1941 г.