Черноклюн щъркел: Разлика между версии
м r2.5.4) (Робот: Променяне от ru:Черноклювый аист на ru:Дальневосточный аист |
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: vi:Ciconia boyciana |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
[[sv:Svartnäbbad stork]] |
[[sv:Svartnäbbad stork]] |
||
[[tr:Ciconia boyciana]] |
[[tr:Ciconia boyciana]] |
||
[[vi:Ciconia boyciana]] |
|||
[[zh:东方白鹳]] |
[[zh:东方白鹳]] |
Версия от 21:12, 20 декември 2012
Черноклюн щъркел | ||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Swinhoe, 1873 | ||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
Черноклюн щъркел в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Черноклюн (Далекоизточен) щъркел (Ciconia boyciana) е прелетна птица от семейство Щъркелови, обитаваща източните райони на азиатския континент. Видът е застрашен с обща численост на популацията едва около 3000 птици. До 1992 г. далекоизточният щъркел е смятан за подвид на белия щъркел - Ciconia ciconia boyciana (Swinhoe, 1873). Същият е отделен като самостоятелен Ciconia boyciana (Hancock et al. 1992) с името Далекоизточен или Черноклюн щъркел.[2]
Разпространение
Видът гнезди в Далекоизточните части на Русия (в басейна на реките Амур, Зея, Усури, ез. Ханка), Североизточен Китай (Манджурия) и Източна Монголия. В миналото представителите на вида са гнездели и на остров Хоншу и в КНДР. Далекоизточният щъркел е мигриращ вид, който зимува във влажни райони на Източен Китай. Отделни представители са наблюдавани да зимуват и в Япония, Корейския полуостров, Тайван, Филипините, Мианмар и дори Източен Бенгал.
Морфологични особености
Далекоизточният щъркел наподобява на белия по оперение. Видът е малко по-едър, с по-силен и едър клюн, който е черен на цвят, а краката са значително по-ярко червени от тези на белия щъркел. Около очите кожата е неоперена и червена на цвят. Подрастващите щъркелчета са с червено-оранжев клюн, който постепено почернява докато този на белите щъркелчета от черен постепено преминава в червен.
Начин на живот
Представителите на вида за разлика от своите родственици се стараят да избягат от човешкото присъствие. Макар и напоследък да се наблюдава известна степен на синантропия при някои индивиди, основната част от щъркелите гнезди по дървета в глухи места, по-рядко по стълбове от електропреносната мрежа. Гнезди близо до водоемите, където намира своята храна. В менюто му влизат малки риби, жаби и разнообразни безгръбначни животни.
Размножаване
Подобно на гнездата на белите щъркели това на далекоизточните достига до 2 метра в диаметър и височина от около 3 метра. Снасят в края на април от 2 до 6 яйца. След около месец пиленцата се излюпват. Те са напълно безпомощни и се хранят от своите родители. Половата злялост настъпва на 3-4 годишна възраст.
Външни препратки
Източници
- ↑ Ciconia boyciana (Swinhoe, 1873). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Шаблон:En иконаEastern European White Stork Populations: Migration Studies and Elaboration of Conservation Measures, Willem Van den Bossche in collaboration with Peter Berthold, Michael Kaatz, Eugeniusz Nowak & Ulrich Querner, pdf-формат, (Достъп от 13.09.2011 г.)