Коаксиален кабел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:56, 21 декември 2012

Коаксиалният кабел е кабел с оплетка /една или няколко/, която служи за екранирането на сигнала в кабела. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е ко-аксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Коаксиални и „симетрични“ кабели са захранващи линии с определено „вълново“ съпротивление „Z“, което е отношение на напрежението „U“ към тока „I“ при една безкрайно дълга линия. Z /вълново съпротивление/= корен квадратен от L/C където Z е в Ом. Скоростта на разпространение на електромагнитните вълни се определя от средата, през която те преминават. Ако тази среда е атмосверен въздух, c = 3 . 10^8^m/s (скоростта на светлината). При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ изолационни материали. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и се пресмята при определяне на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 ома.

Типове покрития са: Поливинилхлорид (PVC), Полиетилен, Полипропилен, Тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния може да се използва Халар или Тефлон.

Начин на изготвяне

Изготвянето става чрез разтапяне на медта и нейното изтегляне под формата на дълги нишки с нужната дебелина. Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода имаме заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.

Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят индуктивностите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука. В нашия случай по-качествен пренос на данни.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Картинка:RG-59.jpg|thumb|230px|Коаксиален кабел]]
-'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]] с оплетка /една или няколко/, която служи за екранирането на  сигнала в кабела. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е ко-аксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Коаксиални и „симетрични“ кабели са захранващи линии с определено „вълново“ съпротивление „Z“, което е отношение на напрежението „U“ към тока „I“ при една безкрайно дълга линия. Z /вълново съпротивление/= корен квадратен от L/C където Z е в Ом. Скоростта на разпространение на електромагнитните вълни се определя от средата, през която те преминават. Ако тази среда е атмосверен въздух, c = 3 . 10^8^m/s (скоростта на светлината). При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ изолационни материали. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и се пресмята при определяне на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 Om.
+'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]] с оплетка /една или няколко/, която служи за екранирането на  сигнала в кабела. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е ко-аксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Коаксиални и „симетрични“ кабели са захранващи линии с определено „вълново“ съпротивление „Z“, което е отношение на напрежението „U“ към тока „I“ при една безкрайно дълга линия. Z /вълново съпротивление/= корен квадратен от L/C където Z е в Ом. Скоростта на разпространение на електромагнитните вълни се определя от средата, през която те преминават. Ако тази среда е атмосверен въздух, c = 3 . 10^8^m/s (скоростта на светлината). При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ изолационни материали. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и се пресмята при определяне на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 [[ом|ома]].
 Типове покрития са: Поливинилхлорид (PVC), Полиетилен, Полипропилен, Тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния може да се използва Халар или Тефлон.