Ел: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ur:ال Промяна: es:El→es:El (dios semítico) |
м r2.7.2) (Робот: Променяне от ml:ഏല് (ദൈവം) на ml:ഏൽ (ദൈവം) |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
[[it:El (divinità)]] |
[[it:El (divinità)]] |
||
[[ja:エール (神)]] |
[[ja:エール (神)]] |
||
[[ml: |
[[ml:ഏൽ (ദൈവം)]] |
||
[[nl:El (god)]] |
[[nl:El (god)]] |
||
[[no:El (guddom)]] |
[[no:El (guddom)]] |
Версия от 12:52, 27 декември 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ел.
Ел (Шаблон:Lang-he) е древносемитска (eврейска) основна дума използвана за «Бог» или «бог». С нея бил означаван и пантеона от божества използвани в древните семитски езици. Също така значи и “бог”, а изписана с малки букви показва клас божества, а “БОГ” се отнася до божеството на Израел. В буквален превод като основна дума значи «Господ Мой». Използва се в юдаизма вместо YHWH (тетраграма).
Произход, други имена и модификации
В древносирийските глинени таблички от Ебла, в «Списъкът на боговете», Ел е първи и значи «Баща на всички богове». Етимологията е древносемитска и значи в буквален превод “сила, власт и величие”.
Ел, а също срещан и като Ил, Илу, Елохим, Аллах (Шаблон:Lang-akk е Бог на аморейците срещан и просто като Амуррум) — върховен бог на семитите, отъждествяван с шумерския Ишкур и акадския Адад или Адду. Почитал се и в Ханаан, вероятно под влиянието на амореите (аморейците). В частност е идентифицируем и отъждествяван и с върховния бог на Угарит - Илу. След преминаване през юдейската порта от североизток е имал много имена в древността, а и в античността до времето на зугота, т.е. до периода последвал битката при Зама с превземането на Картаген и началото на управлението на Хасмонейската династия в Светите земи (142 г. пр.н.е.), когато възникнал юдаизма базиран върху монотеизъм.
Образ
Свещеното животно на бог Ел бил бик, символизиращ плодородието и мъдростта на семитите. Също така се изобразявал като добър и милосърден старец, чийто отличителни черти били пасивност и бездействие. По време на римските триумфи по Виа Сакра се водел бял бик, който се принасял в жертва на боговете на Вечния град на жертвеника пред храма на Юпитер Капитолийски. Белият бик бил хващан за рогата от роба придружаващ триумфатора по време на шествието, а победителят лично отрязвал главата на свещеното животно на края на свещената церемония с която завършвало шествието (виж и клетвата на Ханибал).
Източници и литература
- Библейско богословие - Божиите имена, част I
- Немировский, А.И. Мифы и легенды Древнего Востока — 2000 г. — 544 стр. — ISBN 5-222-01158-5.