Тини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + дата на поискан източник |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:OdrysianKingdom.jpg|thumb|дясно|Локализация на тините]] |
[[Файл:OdrysianKingdom.jpg|thumb|дясно|Локализация на тините]] |
||
'''Тините''' (Thinis, Tinis Thynen, Thynier; [[старогръцки]]: Θωνοί = Thynier) са [[тракийско племе]] в древна [[Тракия]] и [[Витиния]]. |
'''Тините''' (''Thinis, Tinis Thynen, Thynier''; [[старогръцки]]: Θωνοί = Thynier) са [[тракийско племе]] в древна [[Тракия]] и [[Витиния]]. |
||
Обитавали са терорията най-вече в областите около ''Салмидесос'' (днес [[Мидия (Турция)|Мидия]], Турция) и по течението на река [[Струма|Стримон]]; между град [[Византион]], [[Измит]] и [[Странджа]]. {{източник|На север от тях били скирмиадите и нипсеите. Тините били най-войнствени от всички и най-опитни в нощни нападения. Племенното им название дава името на нос Тиниада (днес Инеада в Турция).|2011|01|21}} |
|||
Обитавали са терорията най-вече в областите около ''Салмидесос'' (днес [[Мидия (Турция)|Мидия]], Турция) и по течението на река [[Струма|Стримон]]. |
|||
През [[8 век пр.н.е.]] те се преселват в [[Мала Азия]], където основават [[Витиния]] (''Bithynia''). |
През [[8 век пр.н.е.]] те се преселват в [[Мала Азия]], където основават [[Витиния]] (''Bithynia''). |
||
Версия от 13:01, 31 декември 2012
Тините (Thinis, Tinis Thynen, Thynier; старогръцки: Θωνοί = Thynier) са тракийско племе в древна Тракия и Витиния.
Обитавали са терорията най-вече в областите около Салмидесос (днес Мидия, Турция) и по течението на река Стримон. През 8 век пр.н.е. те се преселват в Мала Азия, където основават Витиния (Bithynia).
Първите гръцки заселници ги наричат Thyni. Значението на името им не е още изяснено, вероятно произлиза от старогръцката дума θύννος (= паламуд) (на lat.: Thunnus), (Босфорa). [1]
Известни градове на тините:
- Салмидесос (Salmydessos), царски град на тините на Черноморския бряг днес Мидия, Турция
- Тиния (Thynia), до Малък Самоков
Източници
- ↑ Johann Georg Hahn, J. E. August Martin, Albanesische Studien, S. 240 google-books
