Разлика между версии на „Фанариоти“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
м
'''Фанариоти''' ({{lang-gr|Φαναριώτες}}, {{lang-ro|Fanarioţi}}, {{lang-tr|Fenerliler}}) на български е дума с две значения: (1) знатни гръкоезични християни от османската столица [[Цариград]] и (2) служители на гръцката [[Цариградска патриаршия]], особено по време на [[Борба за българска църковна независимост|църковно-народната борба]].<ref>Например: „И тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа“[[Преспа]]“ ([[Димитър Талев]], „Железният светилник“, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=171&WorkID=5583&Level=3 I.5]); „...да прогоним фанариотите от училището и народът да се учи в свое училище, на свой език. Фанариотите ни учат по своему, те изкривяват, осакатяват и ума, и езика ни. Те не ни учат на здрава наука, а ни учат как да станем гърци.“ „...най-напред народът да влезе в общината, народът, еснафите. Сетне ще изгоним фанариотите от църквата. Ще се откажем от [[Цариградски патриарх|патриката]], както по много други места. Ще ги изгоним от църквата. Ще ги изгоним и от училището.“ (пак там, III.4).</ref> Името произлиза от това на цариградския квартал [[Фенер (квартал)|Фенер]] (на гръцки „Фанари“), където след 1601 г. се намира седалището на [[Вселенски патриарх|Вселенските патриарси]] и където живеят повечето богати православни християни в града.
 
Благодарение на вярата си християните от [[рум миллет|рум миллета]] имат повече възможност от турците за съдружничество с действащите в Османската империя западни търговци. Те могат и да изпращат своите синове да учат (най-вече медицина) в Италия. През XVII век няколко цариградски християнски семейства забогатяват от посредническа търговия и от откупуване на данъци, получават достъп до султанския двор като лекари или преводачи и печелят влияние в избора на вселенски патриарх.<ref>Philliou, C. Phanariots. - In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (edd. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009, 457.</ref> Макар че се обявяват за потомци на старинни [[Византийска империя|византийски]] родове, те без изключение са пришелци в столицата. Някои са от гръцки произход (Маврокордатос, Ипсилантис, Мурузис), други – от албански (Гика, Суцос), румънски (Раковица, Калимахи) или италиански (Росети).<ref>Sturdza, M.-D. Dictionnaire historique et généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople. Paris, 1983.</ref>
 
Тази мнима аристокрация добива монопол върху длъжностите велик [[Драгоман (преводач)|драгоман]] (главен преводач при [[Висока порта|Високата порта]]) и драгоман (преводач) на флота. Като такива те водят от името на османското правителство преговори с европейските държави. През 1669 г. великият драгоман Панайотис Никузис подпомага превземането на [[Ираклио|Кандия]].<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.42.</ref> По време на [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]] (1698-1699) султанът остава така доволен от дипломатическите умения на великия драгоман Николаос Маврокордатос, че го прави свой личен съветник.<ref>Philliou, C. Phanariots. - In: Encyclopedia of the Ottoman Empire (edd. G. Ágoston, B. Masters). New York, 2009, 457.</ref> След [[Прутска война|Прутския поход]] (1711) на [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] румънските владетели в дунавските княжества губят заради своето сътрудничество с русите доверието на Високата порта и Маврокордатос (Маврокордат) бива последователно назначен за княз на [[Молдавия]] (1711) и [[Влашко]] (1715). В течение на следващите сто години двете държави са непрекъснато под властта на често сменяни от султана князе-фанариоти.
 
С [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] (1821) фанариотският режим в княжествата е отстранен. (Непосредствено след 1821 г. Влашко и МолдоваМолдавия са управлявани от българина [[Стефан Богориди]].) Породеното от това въстание недоверие на Портата към гърците и обявените с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] (1839) [[Танзимат|реформи]] окончателно подриват влиянието на старите фанариотски семейства.
 
Историческата роля на фанариотите е противоречива. От една страна, техните интереси са свързани с османската власт, на която служат. От друга, благодарение на връзките си със Западна Европа те влизат в досег с напредничавите идеи на [[Просвещение]]то. Фанариотските князевладетели на дунавските княжества ограбват местното население,<ref>Mango, C. The Phanariots and the Byzantine Tradition. – In: Mango, C. Byzantium and Its Image. London, 1984, XVIII.43.</ref> но и провеждатправят отделни реформипреобразования в духа на [[Просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] (през 1746 и 1749 г. във Влашко и Молдавия е отменено [[крепостничество]]то). Откритите от тях в [[Букурещ]] и [[Яш]] академии (висши училища) се превръщат встават разсадници на модернанова, светска образованост.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974.</ref> Отделни фанариоти, на първо място [[Александрос Ипсилантис]], оглавяват борбата за национална независимост на Гърция.
 
==Литература==
 
[[Категория: Османска империя]]
[[Категория: История на Румъния]]

Навигация