Хенри VIII: Разлика между версии
Ред 53: | Ред 53: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
↑ Williams, p.124. |
|||
↑ Davies, p. 687. |
|||
3.www.politika.bg Калоян Стоянов |
3.www.politika.bg Калоян Стоянов |
||
Версия от 18:41, 8 януари 2013
Хенри VIII | |
крал на Англия | |
Наследил | Хенри VII |
---|---|
Наследник | Едуард VI |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Тюдор |
Баща | Хенри VII |
Майка | Елизабет Йоркска |
Бракове | Ан Болейн Джейн Сиймур Ана Клевска Катрин Хауърд Катрин Пар |
Потомци | Мария I Тюдор (от Катерина Арагонска) Елизабет I (от Ан Болейн) Едуард VI (от Джейн Сиймур) |
Хенри VIII в Общомедия |
Хенри VIII (Шаблон:Lang-en) е крал на Англия от 22 април 1509, син и наследник на крал Хенри VII. Той е вторият крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.
Става крал на Англия през 1509 г. и през същата година се жени за първи път за Катерина Арагонска, вдовица на брат му Артър.
Известен е предимно с многото си бракове. Жени се общо 6 пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн[1], Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд, Катрин Пар.
Негови дъщери са кралица Мария I Тюдор (от брака му с Катерина Арагонска) и кралица Елизабет I (от брака му с Ан Болейн), които управляват една след друга след смъртта му. От брака му с Джейн Сиймур през 1537 г. се ражда бъдещият крал Едуард VI.
Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна.
Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.
Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535).
През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.
Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.
Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г.[2] на 55 годишна възраст.
Бремето на Хенри VIII
Учени от Южния методистки университет в САЩ са установили, че крал Хенри VIII е имал две редки генетични заболявания. И това обяснява неговите проблеми с психиката и здравето. Хенри VIII остава в историята като един от най-суровите европейски владетели. Той се възкачва на трона през 1509 г., а властването му продължава 38 години. В бройката на трагедиите, свързвани с неговото име, има и лични такива – в зряла възраст възникнали сериозни проблеми със здравето му, към които се причисляват и неуспешните бременности на неговите жени. Според най-новото изследване всичко това са последствия от рядко заболяване на кръвта и генетично заболяване на Х-хромозомата. За това, че Хенри VIII е боледувал доста, има много исторически сведения. На младини кралят бил в прекрасна физическа форма, но с възрастта здравето му се влошавало, а малко преди да умре Хенри VIII тежал към 180 килограма, краката му били покрити с язви, страдал от мускулна слабост. Освен това имал и проблеми с психиката – параноя, депресия, тревожност и разпад на психиката. Хенри VIII имал шест жени - Катерина Арагонска, Ан Болейн, Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд и Катрин Пар. Първата от тях му ражда шест деца, от които оцелява само едно – Мария Тюдор (известна още като Кървавата Мери). Няколко аборта има и следващата му съпруга Ан Болейн. От децата им оцелява само Елизабет І. С крехко здраве се оказва единственият му наследник от мъжки пол - Едуард VI (майка му Джейн Сиймур умира от усложнения вследствие на раждането). Според учените в жилите на Хенри VIII вероятно е текла рядко срещана кръв от група, наречена „Кел положителна”, към която спадат само 9% от европеидните хора. Когато двама души от тази група имат дете, това създава проблеми в имунната система на майката и всеки неин следващ опит да забременее е застрашен. Според биолозите именно това се е случило и с Катерина Арагонска, и с Ан Болейн. Освен това, смятат те, Хенри вероятно е страдал от „синдрома на Маклауд” – генетична аномалия, която засяга само мъже и се проявява след 40-годишна възраст. Изследванията на особеностите на живота на крал Хенри VIII са били проведени от биоархеоложката Катарина Уитли, завършила аспирантура в Южния методистки университет. По нейните думи, полученото биологично обяснение на поведението на владетеля дава възможност да се погледне от различен ъгъл на произтеклите събития в историята на XVI век. Вниманието на изследователите било привлечено от факта, че почти всички жени на краля са имали проблемни бременности. Затова решили да потърсят причините у него самия. За да намери обяснения, Уайтли съвместно антпроположката Кира Крамър разработва теорията, че Хенри VIII e имал рядко заболяване, предизвикано от положителния му кел-антиген. Това обяснява психическите и физическите усложнения, настъпили при краля.
Източници
3.www.politika.bg Калоян Стоянов
Външни препратки
- Джанет Харди-Гулд - Хенри Осми и неговите шест жени, прев. Теодора Константинова
Хенри VII | → | крал на Англия (1509 – 28 януари 1547) | → | Едуард VI |