Хенри VIII: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 53: Ред 53:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
↑ Williams, p.124.
↑ Davies, p. 687.
3.www.politika.bg Калоян Стоянов
3.www.politika.bg Калоян Стоянов



Версия от 18:41, 8 януари 2013

Хенри VIII
крал на Англия
НаследилХенри VII
НаследникЕдуард VI
Лични данни
Роден
Починал
Подпис
Семейство
ДинастияТюдор
БащаХенри VII
МайкаЕлизабет Йоркска
Бракове
Ан Болейн
Джейн Сиймур
Ана Клевска
Катрин Хауърд
Катрин Пар
ПотомциМария I Тюдор (от Катерина Арагонска)
Елизабет I (от Ан Болейн)
Едуард VI (от Джейн Сиймур)
Хенри VIII в Общомедия

Хенри VIII (Шаблон:Lang-en) е крал на Англия от 22 април 1509, син и наследник на крал Хенри VII. Той е вторият крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.

Става крал на Англия през 1509 г. и през същата година се жени за първи път за Катерина Арагонска, вдовица на брат му Артър.

Известен е предимно с многото си бракове. Жени се общо 6 пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн[1], Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд, Катрин Пар.

Негови дъщери са кралица Мария I Тюдор (от брака му с Катерина Арагонска) и кралица Елизабет I (от брака му с Ан Болейн), които управляват една след друга след смъртта му. От брака му с Джейн Сиймур през 1537 г. се ражда бъдещият крал Едуард VI.

Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна.

Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.

Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535).

През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.

Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.

Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г.[2] на 55 годишна възраст.

Бремето на Хенри VIII

Учени от Южния методистки университет в САЩ са установили, че крал Хенри VIII е имал две редки генетични заболявания. И това обяснява неговите проблеми с психиката и здравето. Хенри VIII остава в историята като един от най-суровите европейски владетели. Той се възкачва на трона през 1509 г., а властването му продължава 38 години. В бройката на трагедиите, свързвани с неговото име, има и лични такива – в зряла възраст възникнали сериозни проблеми със здравето му, към които се причисляват и неуспешните бременности на неговите жени. Според най-новото изследване всичко това са последствия от рядко заболяване на кръвта и генетично заболяване на Х-хромозомата. За това, че Хенри VIII е боледувал доста, има много исторически сведения. На младини кралят бил в прекрасна физическа форма, но с възрастта здравето му се влошавало, а малко преди да умре Хенри VIII тежал към 180 килограма, краката му били покрити с язви, страдал от мускулна слабост. Освен това имал и проблеми с психиката – параноя, депресия, тревожност и разпад на психиката. Хенри VIII имал шест жени - Катерина Арагонска, Ан Болейн, Джейн Сиймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд и Катрин Пар. Първата от тях му ражда шест деца, от които оцелява само едно – Мария Тюдор (известна още като Кървавата Мери). Няколко аборта има и следващата му съпруга Ан Болейн. От децата им оцелява само Елизабет І. С крехко здраве се оказва единственият му наследник от мъжки пол - Едуард VI (майка му Джейн Сиймур умира от усложнения вследствие на раждането). Според учените в жилите на Хенри VIII вероятно е текла рядко срещана кръв от група, наречена „Кел положителна”, към която спадат само 9% от европеидните хора. Когато двама души от тази група имат дете, това създава проблеми в имунната система на майката и всеки неин следващ опит да забременее е застрашен. Според биолозите именно това се е случило и с Катерина Арагонска, и с Ан Болейн. Освен това, смятат те, Хенри вероятно е страдал от „синдрома на Маклауд” – генетична аномалия, която засяга само мъже и се проявява след 40-годишна възраст. Изследванията на особеностите на живота на крал Хенри VIII са били проведени от биоархеоложката Катарина Уитли, завършила аспирантура в Южния методистки университет. По нейните думи, полученото биологично обяснение на поведението на владетеля дава възможност да се погледне от различен ъгъл на произтеклите събития в историята на XVI век. Вниманието на изследователите било привлечено от факта, че почти всички жени на краля са имали проблемни бременности. Затова решили да потърсят причините у него самия. За да намери обяснения, Уайтли съвместно антпроположката Кира Крамър разработва теорията, че Хенри VIII e имал рядко заболяване, предизвикано от положителния му кел-антиген. Това обяснява психическите и физическите усложнения, настъпили при краля.

Източници

  1. Williams, p.124.
  2. Davies, p. 687.

3.www.politika.bg Калоян Стоянов

Външни препратки

Хенри VII крал на Англия (1509 – 28 януари 1547) Едуард VI


Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA