Калисто (спътник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:39, 10 януари 2013

**Калисто**
Откриване

Калисто заснет от апарата Галилео
Открит от	Галилео Галилей Симон Мариус
Дата	7 януари 1610 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус	1,883×10⁶ km
Ексцентрицитет	0,007
Орбитален период	16 дни 16 часа 32,2 мин
Инклинация	0,281°
Естествен спътник на	Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър	4820,6 km
Площ	7,2 ×10⁷ km²
Маса	1,076×10²³ kg
Средна плътност	1,851 g/cm³
Повърхностна гравитация	1,24 m/s² (0,1265 G)
Период на въртене	16 дни 16 часа 32,783 мин (синхронен)
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,20
Повърхностна температура - мин. - средна - макс.	неизв. неизв. неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	следи
Въглероден диоксид	100%

Калисто е вторият по големина естествен спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система. Открит е през 1610 г. от Галилео Галилей и носи името на любовницата на бога Зевс от древногръцката митология Калисто.

Името Калисто е предложено от Симон Мариус скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на 20 век. Преди това Калисто е наричан Юпитер 4 или четвъртият спътник на Юпитер.

Физически характеристики

Разстоянието от Юпитер до Калисто е 1 883 000 km, радиусът му е 2400 км, а масата му е 1,08.10²³ кг.

Повърхност

Калисто е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се предполага, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратерът Valhalla с диаметър от 600 км и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000 км, и серията от кратери Gipul Catena, разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се смята, че е образуван от обект, разрушил се на множество малки части под действието на приливните сили на Юпитер подобно на кометата Шумейкъл-Леви 9. Възрастта на кората на Калисто се определя на 4 милиарда години.

Океан под повърхността

Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105 км леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10 км. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на магнитното поле на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, което издава наличието на проводящ материал под повърхността. Смята се, че тази роля се изпълнява от соления океан. Друго доказателство за наличието на океан е фактът, че повърхността, диаметрално противоположна на големия кратер Valhalla, не е напукана и не показва следи от сеизмични вълни, породени от гигантски сблъсък. На Луната и на Меркурий обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че на Калисто съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни — а именно течен океан под повърхността.

Състав

Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като преходът между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се предполага, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите галилееви луни — 1,86 g/cm³ или приблизително 40% лед и 60 % скали и желязо. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на Титан и Тритон.

За разлика от съседния Ганимед, на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от въглероден диоксид. Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън радиационния пояс на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна йонизация.

Атмосфера

Калисто има много тънка атмосфера, съставена от въглероден диоксид. Учените смятат, че тя се поддържа и се увеличава бавно от сублимацията на леда от въглероден диоксид.

Калисто в киното и фантастиката

В романа на Ким Стенли Робинсън "Синият Марс" се съдържа описание на колония на Калисто.
Юпитеров спътник е британски сериал, действието на което се развива на космически университет на орбита около Калисто.

Виж още

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Калисто

Външни препратки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA

@@ Ред 71: / Ред 71: @@
 '''Калисто''' е вторият по големина [[естествен спътник]] на [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и третият в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Открит е през [[1610]] г. от [[Галилео Галилей]] и носи името на любовницата на бога [[Зевс]] от [[древногръцка митология|древногръцката митология]] [[Калисто (митология)|Калисто]].
-Името "Калисто" е предложено от [[Симон Мариус]] скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на [[20 век]]. Преди това Калисто е наричан '''Юпитер 4''' или ''четвъртия спътник на Юпитер''.
+Името ''Калисто'' е предложено от [[Симон Мариус]] скоро след откриването на спътника, но то не навлиза в широка употреба до средата на [[20 век]]. Преди това Калисто е наричан '''Юпитер 4''' или ''четвъртият спътник на Юпитер''.
 ==Физически характеристики==
-Разстоянието от Юпитер до Калисто е 1&nbsp;883&nbsp;000&nbsp;km, радиусът му е 2400&nbsp;km, а масата му е 1,08.10<sup>23</sup>&nbsp;[[килограм|kg]].
+Разстоянието от Юпитер до Калисто е 1&nbsp;883&nbsp;000&nbsp;km, радиусът му е 2400&nbsp;км, а масата му е 1,08.10<sup>23</sup>&nbsp;[[килограм|кг]].
 ===Повърхност===
-Калисто е покритият с най-много кратери спътник в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се счита, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратера [[Valhalla (кратер)|Valhalla]] имащ диаметър от 600&nbsp;km и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000&nbsp;km, и серията от кратери [[Gipul Catena]], разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се счита, че е образуван от обект, който се е разрушил на множество малки части под действието на [[приливни сили|приливните сили]] на Юпитер подобно на [[комета]]та [[Шумейкъл-Леви 9]]. За кората на Калисто се счита, че е на 4 милиарда години.
+Калисто е покритият с най-много кратери спътник в [[Слънчева система|Слънчевата система]]. На повърхността му почти отсъстват други черти като планини или разломи. За ледената покривка на спътника обаче се предполага, че в геологични периоди може да заличи неравности в релефа чрез бавното си придвижване. Две от най-големите забележителности на Калисто са кратерът [[Valhalla (кратер)|Valhalla]] с диаметър от 600&nbsp;км и пръстеновидни набръчквания вследствие на удара, достигащи до 3000&nbsp;км, и серията от кратери [[Gipul Catena]], разположени в права линия на повърхността на спътника. За Gipul Catena се смята, че е образуван от обект, разрушил се на множество малки части под действието на [[приливни сили|приливните сили]] на Юпитер подобно на [[комета]]та [[Шумейкъл-Леви 9]]. Възрастта на кората на Калисто се определя на 4 милиарда години.
 [[Файл:Callisto_terrain.jpg|мини|ляво|250px|Близък план на кратера [[Асгард (кратер)|Асгард]]]]
@@ Ред 83: / Ред 83: @@
 ===Океан под повърхността===
-Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105&nbsp;km леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10&nbsp;km. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, издавайки наличието на проводящ материал под повърхността, за който се счита, че е соленият океан. Друго доказателство за наличието на океан е факта, че повърхността на диаметрално противоположния край на спътника от големия кратер Valhalla не е напукана или показваща следи от сеизмични вълни породени от гигантския сблъсък. На [[Луна]]та и на [[Меркурий (планета)|Меркурий]] обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни на Калисто — а именно течният океан под повърхността.
+Очуканата повърхност на Калисто лежи върху дебел около 105&nbsp;км леден слой, под който има солен океан, дълбок повече от 10&nbsp;км. Свидетелство за наличието на океан е предоставено от космическия апарат Галилео чрез измервания на зависимостите на [[магнитно поле|магнитното поле]] на Калисто от преминаването му през магнитното поле на Юпитер. Интензивността на магнитното поле на спътника се променя, което издава наличието на проводящ материал под повърхността. Смята се, че тази роля се изпълнява от соления океан. Друго доказателство за наличието на океан е фактът, че повърхността, диаметрално противоположна на големия кратер Valhalla, не е напукана и не показва следи от сеизмични вълни, породени от гигантски сблъсък. На [[Луна]]та и на [[Меркурий (планета)|Меркурий]] обаче този ефект се наблюдава за най-големите кратери, което води до заключението, че на Калисто съществува механизъм за омекотяване на сеизмичните вълни — а именно течен океан под повърхността.
 === Състав ===
-Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като прехода между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се счита, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите [[галилееви луни]] — 1,86&nbsp;g/cm<sup>3</sup> или приблизително 40% лед и 60 % [[скала (геология)|скали]] и [[желязо]]. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на [[Титан (спътник)|Титан]] и [[Тритон (спътник)|Тритон]].
+Вътрешността на Калисто е изградена предимно от силикатни скали, като преходът между повърхностната ледена покривка и скалите във вътрешността е плавен. За спътника се предполага, че има сравнително малко желязно ядро и това обяснява най-ниската му плътност в сравнение с останалите [[галилееви луни]] — 1,86&nbsp;g/cm<sup>3</sup> или приблизително 40% лед и 60 % [[скала (геология)|скали]] и [[желязо]]. Структурата на Калисто вероятно е подобна на тези на [[Титан (спътник)|Титан]] и [[Тритон (спътник)|Тритон]].
 За разлика от съседния [[Ганимед (спътник)|Ганимед]], на Калисто липсват доказателства за тектонична активност и повърхността му се е запазила сравнително непроменена от образуването му. За разлика от Европа и Ганимед, които имат тънки атмосфери от кислород, Калисто има тънка атмосфера от [[въглероден диоксид]]. Отсъствието на кислород се обяснява с факта, че орбитата на спътника лежи извън [[радиационен пояс|радиационния пояс]] на Юпитер и повърхността му не е подложена на интензивна [[йон]]изация.