Рио Негро (река в Аржентина): Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от cs:Río Negro (přítok Atlantského oceánu) на cs:Río Negro (přítok Argentinského moře) |
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от ru:Рио-Негро (река, впадает в залив Байя-Бланка) на ru:Рио-Негро (река, впадает в Атлантический океан) |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
[[pl:Río Negro (rzeka w Argentynie)]] |
[[pl:Río Negro (rzeka w Argentynie)]] |
||
[[pt:Rio Negro (Argentina)]] |
[[pt:Rio Negro (Argentina)]] |
||
[[ru:Рио-Негро (река, впадает в |
[[ru:Рио-Негро (река, впадает в Атлантический океан)]] |
||
[[sv:Río Negro]] |
[[sv:Río Negro]] |
||
[[uk:Ріо-Неґро (річка в Патагонії)]] |
[[uk:Ріо-Неґро (річка в Патагонії)]] |
Версия от 16:09, 11 януари 2013
Рио Негро (на испански: Rìo Negro) е най-голямата река в аржентинската провинция Рио Негро. Дължината ѝ е 635 км, а водосборният басейн - 132 275 км2. В буквален превод от езика на индианското племе Мапуче името на Рио Негро означава черна река.
Образува се на границата на провинция Неукен при сливането на Рио Неукен и Рио Лимай, които водят началото си от източните склони на Андите. По пътя си тече в югоизточна посока и се влива в Атлантическия океан на 30 км надолу по течението от Виедма, столицата на провинцията.
Водите на Рио Негро се използват за напояване на овощни култури. В провинцията се отглеждат 65 процента от ябълковите и крушови дръвчета на страната. Освен като напоителен източник реката се използа за производство на електроенергия. По поречието и са изградени няколко малки ВЕЦ.
Географски долината на Рио Негро се дели на горна (Алто Вале), средна (Вале Медио) и долна (Вале Инфериор). Сред големите градове на Рио Негро са Генерал Рока, Чиполети и Виля Регина (Алто Вале), Чоеле Чоел (Вале Медио) и Виедма и Кармен де Патагонес (Вале Инфериор). В основата си реката пресича патагонските степи с изключение на малък горски участък от 3 км в горната долина. Повечето плантации с ябълки и круши се намират именно в Алто Вале.
До Завладяването на пустинята (на испански: Conquista del desierto) в края на XIX век реката служи като естествена граница между цивилизацията и териториите, населявани от аборигени.