Нагласа: Разлика между версии
м Робот Добавяне: lv:Attieksme |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: eu:Jarrera (psikologia) |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
[[en:Attitude (psychology)]] |
[[en:Attitude (psychology)]] |
||
[[es:Actitud]] |
[[es:Actitud]] |
||
[[eu:Jarrera (psikologia)]] |
|||
[[fa:نگرش]] |
[[fa:نگرش]] |
||
[[fi:Myönteinen ajattelu]] |
[[fi:Myönteinen ajattelu]] |
Версия от 17:15, 11 януари 2013
Нагласата е психологическо състояние на предразположеност на субекта към определена активност в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия СССР нагласата или по-известна като „установка“ е разглеждана широко от Дмитрий Узнадзе и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни възгледи към човек, място нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат амбивалентни чувства към обекта, това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).
Дефиниция на Юнг за нагласата
Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от „Психологически типове“. Дефиницията на Юнг за нагласата е „готовност на психето да действа или реагира по определен начин“ (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи.
Главните (но не единствени) двойствености на нагласите са определи от Юнг, както следва:
- Съзнание и несъзнавано. „Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за неврози“ (Jung, [1921] 1971: par. 687).
- Екстраверсия и интроверсия.
- Рационални и ирационални нагласи. „Представям разума като нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 785).
- Рационалната нагласа се подразделя на мислеща и чувстваща психологически функции, всяка със своя нагласа
- Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. „Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интуитивна нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 691).
- Индивидуални и социални нагласи.