Морски слонове: Разлика между версии
м Робот Добавяне: nn:Sjøelefant Промяна: no:Sydlig sjøelefant→no:Elefantsel |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: vi:Mirounga |
||
Ред 82: | Ред 82: | ||
[[tr:Deniz fili]] |
[[tr:Deniz fili]] |
||
[[uk:Морські слони]] |
[[uk:Морські слони]] |
||
[[vi:Mirounga]] |
|||
[[zh-yue:象鼻海豹]] |
[[zh-yue:象鼻海豹]] |
Версия от 00:29, 12 януари 2013
Морски слонове | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1827 | ||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Морски слонове в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Морските слонове (Mirounga) са род морски бозайници, представени от два вида - Южен (M. leonina) и Северен морски слон (M. angustirostris). Морските слонове са най-едрите перконоги бозайници и най-едрите хищници.
Разпространение
Северният морски слон е рядък вид, който живее в Тихия океан, в крайбрежните води на САЩ, Канада и Мексико. Популацията на южния морски слон е по-голяма. Той е разпространен по крайбрежието на субантарктическите острови - най-вече край остров Южна Джорджия, а така също и край остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южният морски слон достига до остров Тасмания и до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка.
Физическа характеристика
На върха на носа си мъжките морски слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, напомняща слонски хобот и размерите на тези тюлени са причината да бъдат наричани морски слонове.
Козината на морските слонове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите тюлени, задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и служат само за плуване, но не и за придвижване по сушата[1].
Начин на живот и хранене
Морският слон прекарва 80% от времето в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии и женски. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.
Бележки
- ↑ Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34