Вихман I

Вихман I Стари (Шаблон:Lang-de, * 900, † 23 април 944) от род Билунги е граф в Барденгау и граф във Вигмодиен (на Везер между Бремен и северен Хаделн).

Той е най-голямият син на граф Билунг († 26 май † 967) и има два по-малки братя Херман Билунг и Амелунг († 5 май 962), епископ на Верден.

Въпреки че е женен за сестра (вер. за Фредеруна или Биа фон Рингелхайм от род Имединги) на кралица Матилда, (втора) съпругата на крал Хайнрих I Птицелов, Ото I прави през 936 г. по-малкия му брат Херман Билунг на princeps militae (маркграф) в Източна Саксония. Вихман напуска войската и се включва във въстанието на херцог Еберхард от Франкония и Танкмар, по-голямият полубрат на Ото I. През 938 г. той прекъсва бонтуването си против краля и му остава доверен.

Вихман I има два сина и една дъщеря. Синовете му още от деца са възпитавани в кралския двор заедно с Лиудолф (синът на Ото I). Неговите деца са:

• Вихман II (* 930, † 22 септември 967), граф и въстаник
• Екберт „Едноокия“ (* 932, † април 994), граф и въстаник. Отвлича 984 г. Аделхайд, дъщерята на император Ото II в замъка си в Гослар.
• Хадвиг (* 939, † 4 юли 1014), наричана и Хатуи, омъжена за Зигфрид фон Мерзебург (925/930—24 юни 959), син на маркграф Геро; след смъртта му първата абтеса на Гернроде

и вероятно:

• Бруно († 976), от 962 г. като Бруно I Саксонски последник на чичо си Амелунг като епископ на Верден
• Дитрих († 25 август 985), по-късен маркграф на Нордмарк, чиято дъщеря Ода (* пр. 962, † 1023) се омъжва 978 г. за полския херцог Мешко I

След смъртта му през 944 г. синовете му Вихман II и Екберт се чувстват излъгани в наследството им от тяхния чичо Херман Билунг и въстават против него и краля.

Източници

• Johannes Laudage, Otto der Große. Eine Biographie. Pustet, Regensburg 2001, S. 111f.; 228
• Gerd Althoff, Wichmann I., II. Lexikon des Mittelalters, 9, 1998, Sp. 60.