Зенон (Византийска империя): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот: Променяне от it:Zenone di Bisanzio на it:Zenone (imperatore)
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: af:Zeno van Bisantium
Ред 70: Ред 70:
{{Римски императори}}
{{Римски императори}}


[[af:Zeno van Bisantium]]
[[als:Zenon (Kaiser)]]
[[als:Zenon (Kaiser)]]
[[an:Zenón de Bizancio]]
[[an:Zenón de Bizancio]]

Версия от 02:55, 14 януари 2013

Зенон
византийски император
тремис на Зенон
УправлениеПърво управление
9 февруари 474 - 9 януари 475
Второ управление
август 476 - 9 април 491
Лични данни
Роден
ок. 425
Rusumblada (Zenonopolis), Исаврия
Починал
Пълно имеTarasicodissa Rusumbladiot
Семейство
БракЕлия Ариадна
ПотомциЛъв II
Зенон в Общомедия

Флавий Зенон (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el) е един от най-видните ранни императори на Византия. Управлява от 474 до 475 г. и отново през 476 - 491 година.

Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от Римската империя на запад и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.

Произход и възкачване

По произход Зенон е исавриец, с истинско име Тарасикодиса (Tarasicodissa, т.е. "Тарасис, син на Кодиса"), главатар на планинско полунезависимо племе от областта Исаврия, северна Сирия. Баща му се казва Кодиса (Kodisa), а майка му Лалис. По-голям брат е на Флавий Лонгин (консул 486 г.).

Тарасис бил женен за Аркадия, от константинополската аристокрация. Според легендата има две дъщери, Хилария и Таопеста, посветени на християнския живот. Вероятно е роднина на исаврийския генерал Флавий Зенон (консул 448 г.). Зенон и Аркадия живеят от средата на 460-те години в Константинопол.

Отряди исаврийци служили в армията на Източната Римска империя заедно с други от различни народности. Император Лъв I Тракиец решава да увеличи ролята им като начин за противодействане на станалата твърде силна фракция на готите. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като през ок. 464 г. той му показал 466 документи, които правят Ардабур, сина на генерал Аспар заподозрян, че готви преврат.

Лъв повикал Тарасикодиса в Константинопол, за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря Елия Ариадна, променя името си на Зенон, а след смъртта на император Лъв I през януари 474 г., Зенон става съимператор на малолетния Лъв II, негов син от Ариадна. Когато Лъв II се разболява и преждевременно умира при неясни обстоятелства, само след около девет месеца на съвместно управление, Зенон е провъзгласен за източно-римски (византийски) император (ноември 474 г.), въпреки всеобщото недоволство.

Управление

Източната римска империя през 476 г. и земите на запад (в синьо), формално признаващи властта на императора

През януари 475 година Василиск, брат на Елия Верина – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от Константинопол в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници.

По времето на Зенон е сложен край на Римската империя на запад, след свалянето на последните императори Непот и Ромул Августул от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като края на античната епоха. През септември 476 г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд Одоакър детронира Ромул Августул в Равена и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в Италия от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.

Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон

В 479 и 480 г. поддръжниците на Маркиан, внук на император Маркиан, вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал Ил и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник Леонтий на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.

При управлението на Зенон са водени много конфликти с готските главатари, които подпомагат противниците на Зенон. Балканските земи значително пострадват от непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител Теодорих Страбон вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – Теодорих Амал. Според Йоан Антиохийски след съюза между Теодорих Триарий и Теодорих Валамер, които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал българите за съюзници (ок. 480-1 г.).[1] Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.

Тремис на Зенон

В 482 г. Зенон издава едикта Енотикон (Henotikon, "Единение") с цел да разреши спора между миафизитите и ортодоксалните християни. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на див и нецивилизован варварин.

Зенон умира на 9 април 491 г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата.

Бележки

  1. Ioannis Antiochiensis, Fragmenta, Excerpta de insidiis, ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135

Литература

  • Brian Croke, Dynasty and Ethnicity: Emperor Leo I. and the Eclipse of Aspar. In: Chiron 35, 2005, S. 147–203.
  • Arnold Hugh Martin Jones, The Later Roman Empire 284–602. A Social, Economic and Administrative Survey. Blackwell, Oxford 1964, S. 224–230.
  • Gregor Weber, Zeno. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42727-8, S. 412–415.

Външни препратки

Лъв II Византийски император (474 – 491) Анастасий I