Обикновена млечница

Обикновена млечница

Рижика

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Russulales семейство: Russulaceae род: Млечници (Lactarius) вид: Обикновена млечница (L. deliciosus)

Научно наименование

Lactarius deliciosus Gray, 1821

Синоними

Agaricus deliciosus Linnaeus, 1753

Обикновена млечница в Общомедия

[ редактиране ]

Рижиката (Lactarius deliciosus, също Обикновена млечница, Истинска млечница, Червена млечница, диалектни имена Риженка, Рижка, Рижейка и Рижийка) е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.

Характерни белези

• Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 см. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.

Рижика, Червена млечница, юни 2010

На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.

• Месо:

Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.

Рижика, червена млечница, юни 2010

• Ламели:

Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.

• Споров прашец:

Споровият пращец е бледожълт.

• Пънче:

Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.

Двойници

Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)

Отличителни белези

• 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
• 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
• 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
• 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).

Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.

Външни препратки

• Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"