Стефан Брезински: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
Член на Съюза на българските журналисти.
Член на Съюза на българските журналисти.


Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г . - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията. По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=281317 „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г . - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=281317 „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 06:05, 19 януари 2013

Стефан Брезински
български езиковед
Роден
9 януари 1932 г. (1932-01-09) (92 г.)
Златарица, Великотърновска област, България
Починал
11 януари 2018 г. (86 г.)
Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет

Проф. д-р Стефан Христов Брезински e български езиковед. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги.

Биография

Стефан Брезински е роден на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към Факултет по славянски филологии на СУ.

Член на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г . - във в. „Преса“ и в. „Дума“[1]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[2], [3], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[4], психо- и социолингвистиката[5], етимологията, фразеологията[6], историческата граматика[7], диалектологията и стилистиката[8]. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. Владко Мурдаров Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.

Библиография

  • 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
    • 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
  • 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
  • ???? – „Мацекурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
  • 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
  • 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[9]
  • 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
  • 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[10]

Източници

Бележки

  1. ↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
  2. ↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
  3. ↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
  4. ↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
  5. ↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
  6. ↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
  7. ↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
  8. ↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
  9. ↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
  10. ↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Брезински&oldid=5360001“.