Митридат VI: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Промяна: ru:Митридат VI |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Митридат|Митридат}} |
{{към пояснение|Митридат|Митридат}} |
||
{{монарх |
{{монарх |
||
| име = Митридат VI Евпатор |
| име = Митридат VI Евпатор |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
| място на смъртта = |
| място на смъртта = |
||
| погребан = |
| погребан = |
||
| предшественик = [[Митридат V (Понт)|Митридат V]] |
| предшественик = [[Митридат V (Понт)|Митридат V]] |
||
| потомство = |
| потомство = |
||
| наследник = [[Фарнак II]] |
| наследник = [[Фарнак II]] |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
| трети брак = |
| трети брак = |
||
| династия = |
| династия = |
||
| баща = [[Митридат V (Понт)|Митридат V]] |
| баща = [[Митридат V (Понт)|Митридат V]] |
||
| майка = |
| майка = |
||
| герб = |
| герб = |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
'''Митридат VI Евпатор''' (на [[гръцки]] Μιθριδάτης - "дарен от [[Митра]]") е цар на [[Понт]]. Той е един от най-силните и опасни противници на късната [[Римска република]] и води три т. нар. [[Митридатови войни]] срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали [[Луций Корнелий Сула]], [[Лукул]] и [[Помпей Велики]]. |
'''Митридат VI Евпатор''' (на [[гръцки]] Μιθριδάτης - "дарен от [[Митра]]") е цар на [[Понт]]. Той е един от най-силните и опасни противници на късната [[Римска република]] и води три т. нар. [[Митридатови войни]] срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали [[Луций Корнелий Сула]], [[Лукул]] и [[Помпей Велики]]. |
||
Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на [[Александър Македонски]] и на цар [[Дарий I]]. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов Александър Македонски" ({{lang-la|Imitatio Alexandri}}). Тази имитацията достига апогей през 88/87 пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър. |
Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на [[Александър Македонски]] и на цар [[Дарий I]]. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов Александър Македонски" ({{lang-la|Imitatio Alexandri}}). Тази имитацията достига апогей през 88/87 пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър. |
||
Предполага се, че имал изключителна [[памет]]: Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.<ref>[[Плиний Стари]], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137&query=head%3D%23296 ''The Natural History'']</ref> Данните посочени от Плиний са и в разказа “Фунес паметливият” на [[Хорхе Луис Борхес]]. След неговата [[многоезичност]], няколко книги с образци на много различни езици са публикувани под заглавието "Митридат".<ref name="sample book">Два примера са: "''Mithridates de differentis linguis''", Conrad Gessner, 1555; и "''Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde" mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten'', Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806-1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.</ref> |
Предполага се, че имал изключителна [[памет]]: Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.<ref>[[Плиний Стари]], [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137&query=head%3D%23296 ''The Natural History'']</ref> Данните посочени от Плиний са и в разказа “Фунес паметливият” на [[Хорхе Луис Борхес]]. След неговата [[многоезичност]], няколко книги с образци на много различни езици са публикувани под заглавието "Митридат".<ref name="sample book">Два примера са: "''Mithridates de differentis linguis''", Conrad Gessner, 1555; и "''Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde" mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten'', Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806-1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.</ref> |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
==Ранни години== |
==Ранни години== |
||
Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на [[Митридат V (Понт)|Митридат V Евергет]] (150–120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочита по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.<ref name="The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus">{{cite book | last = McGing | first = B. C. | title = ''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' | publisher = E. J. Brill | year= 1986 | location = Leiden, The Netherlands | pages = 64}}</ref> През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика. |
Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на [[Митридат V (Понт)|Митридат V Евергет]] (150–120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочита по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.<ref name="The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus">{{cite book | last = McGing | first = B. C. | title = ''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' | publisher = E. J. Brill | year= 1986 | location = Leiden, The Netherlands | pages = 64}}</ref> През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика. |
||
След като покорява [[Колхида]], царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със [[скити|скитския]] цар Палак (Palacus). Най-важните средища [[Крим]], [[Таврия]] и [[Боспорско царство|Боспорското царство]] с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите — техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници [[роксолани]]те претърпяват тежки загуби от понтския [[генерал]] [[Диофант (генерал)|Диофант]] (Diophantus) и приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към [[Мала Азия]], където римската власт расте. Той участва в подялба на [[Пафлагония]] и [[Галация]] с [[Никомед III]] цар на [[Витиния]]. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира [[Кападокия]] е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна. |
След като покорява [[Колхида]], царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със [[скити|скитския]] цар Палак (Palacus). Най-важните средища [[Крим]], [[Таврия]] и [[Боспорско царство|Боспорското царство]] с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите — техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници [[роксолани]]те претърпяват тежки загуби от понтския [[генерал]] [[Диофант (генерал)|Диофант]] (Diophantus) и приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към [[Мала Азия]], където римската власт расте. Той участва в подялба на [[Пафлагония]] и [[Галация]] с [[Никомед III]] цар на [[Витиния]]. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира [[Кападокия]] е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна. |
||
Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над [[Черно море]] и [[Мала Азия]], държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си [[Клеопатра (Понт)|Клеопатра]] за съпруга на [[Велика Армения|арменския]] цар [[Тигран II]], като сключва с него военен и политически съюз. Те ще се подкрепят взаимно в бъдещите конфликти с Рим.<ref name="Badmoutioun Hayots, Volume I">(''на арменски'') {{cite book | last = Kurdoghlian | first = Mihran | title = Badmoutioun Hayots, Volume I | publisher = Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti | year= 1994 | location = Athens, Greece | pages = 67–76}}</ref> |
Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над [[Черно море]] и [[Мала Азия]], държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си [[Клеопатра (Понт)|Клеопатра]] за съпруга на [[Велика Армения|арменския]] цар [[Тигран II]], като сключва с него военен и политически съюз. Те ще се подкрепят взаимно в бъдещите конфликти с Рим.<ref name="Badmoutioun Hayots, Volume I">(''на арменски'') {{cite book | last = Kurdoghlian | first = Mihran | title = Badmoutioun Hayots, Volume I | publisher = Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti | year= 1994 | location = Athens, Greece | pages = 67–76}}</ref> |
||
==Митридатови войни== |
==Митридатови войни== |
||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
Новият владетел на Витиня [[Никомед IV Филопатор]] е марионетка манипулирана от Рим. Митридат замисля заговор за свалянето му но опитите му не успяват и Никомед подстрекаван от римските си съветници обявява война на Понт. Римляните по това време са замесени в [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]] — война срещу съюзниците си италийци. Така в цялата римска провинция [[Азия (провинция)|Азия]] има само два [[легион]]а, които се намират в Македония. Тези легиони комбинирани с армията на Никомед нахлуват в Понт през 89 пр.н.е. Митридат обаче печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.<ref>''The Poison King: The Life and Legend of Mithradates'', Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010</ref> |
Новият владетел на Витиня [[Никомед IV Филопатор]] е марионетка манипулирана от Рим. Митридат замисля заговор за свалянето му но опитите му не успяват и Никомед подстрекаван от римските си съветници обявява война на Понт. Римляните по това време са замесени в [[Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)|Съюзническа война]] — война срещу съюзниците си италийци. Така в цялата римска провинция [[Азия (провинция)|Азия]] има само два [[легион]]а, които се намират в Македония. Тези легиони комбинирани с армията на Никомед нахлуват в Понт през 89 пр.н.е. Митридат обаче печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.<ref>''The Poison King: The Life and Legend of Mithradates'', Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010</ref> |
||
[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрират “гръцко лице” на гръцкия свят и “ирано/анадолско лице” на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' - стр. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъква като шампион на елинизма, единственият който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсажда римляните в [[Родос]]. |
[[Понтийско царство|Понтийското царство]] се състои от смесено население от [[йонийци|йонийски гърци]] и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град [[Синоп]]. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрират “гръцко лице” на гръцкия свят и “ирано/анадолско лице” на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително [[Кир Велики]], [[Дарий I]] и [[Александър Велики]].<ref>''The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus'' - стр. 11, Brian Charles McGing</ref> Митридат твърде много се изтъква като шампион на елинизма, единственият който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.<ref>2006 [[Енциклопедия Британика]]</ref> Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително [[Атина]]) преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато [[флот]]а му обсажда римляните в [[Родос]]. |
||
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца — инцидент известен като “Азиатска вечерня”.<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> Тези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на ''[[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]]'' водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. Снизходителния мирен договор подписан впоследствие, който всъщност никога не е ратифициран от [[Римски сенат|римския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на ''[[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]]'' от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат. |
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца — инцидент известен като “Азиатска вечерня”.<ref name="Hooper">{{cite book|last=Hooper|first=Finley|title=Roman Realities|publisher=Wayne State University Press|date=January 1979|isbn=0814315941|url=http://books.google.com/books?id=QCYDPVx7LQkC&pg=PA199&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&ei=6YCISOX7AY2AsgO72LyXBg&sig=ACfU3U2lbUD7yI4u1FrZPK9KuyQC3xL5Lw#PPA199,M1}}</ref><ref name="Cicero">{{cite book|last=Cicero|title=Political Speeches|publisher=Oxford University Press|date=2006-04-20|isbn=0192832662|url=http://books.google.com/books?id=_fSw_2I1jBoC&pg=PA103&vq=%22Asiatic+Vespers%22&dq=%22Asiatic+Vespers%22&as_brr=3&source=gbs_search_s&sig=ACfU3U362EWID2GG9XZHDN2RDNEW7i-JVw|page=103}}</ref> Тези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на ''[[Първа Митридатова война|Първата Митридатова война]]'' водена между 88 и 84 пр.н.е. [[Луций Корнелий Сула]] принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя [[Луций Лициний Мурена]] да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу [[Гай Марий]]. Снизходителния мирен договор подписан впоследствие, който всъщност никога не е ратифициран от [[Римски сенат|римския сенат]], дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на ''[[Втора Митридатова война|Втората Митридатова война]]'' от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат. |
||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
'''''Вижте също: [[Митридатизация]]''''' |
'''''Вижте също: [[Митридатизация]]''''' |
||
След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от [[Колхида]] (сегашна [[Грузия]]) през [[Кавказ|Кавказките планини]] към [[Крим]], като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син [[Фарнак II]] подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; [[имунитет]] придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.<ref name=rome-leglay>A History of Rome, LeGlay, et al. 100</ref><ref name=Lastking>''The Last King, Michael Curtis-Ford'' (2005) ISBN 0-312-93615-X</ref> Според “''Римска история''” на [[Апиан]], след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя [[гали|галски]] бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт. |
След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от [[Колхида]] (сегашна [[Грузия]]) през [[Кавказ|Кавказките планини]] към [[Крим]], като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син [[Фарнак II]] подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; [[Имунитет (биология)|имунитет]] придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.<ref name=rome-leglay>A History of Rome, LeGlay, et al. 100</ref><ref name=Lastking>''The Last King, Michael Curtis-Ford'' (2005) ISBN 0-312-93615-X</ref> Според “''Римска история''” на [[Апиан]], след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя [[гали|галски]] бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт. |
||
{{start box}} |
{{start box}} |
||
Версия от 09:35, 20 януари 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Митридат.
| Митридат VI Евпатор | |
| Цар на Понт | |
 Митридат VI Евпатор от Лувъра | |
| Управление | 119 пр.н.е. – 63 пр.н.е. |
|---|---|
| Наследил | Митридат V |
| Наследник | Фарнак II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Митридат V |
| Брак | Лаодика |
| Митридат VI Евпатор в Общомедия | |
Митридат VI Евпатор (на гръцки Μιθριδάτης - "дарен от Митра") е цар на Понт. Той е един от най-силните и опасни противници на късната Римска република и води три т. нар. Митридатови войни срещу трима от най-изтъкнатите римските генерали Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.
Митридат е цар от елинистически и персийски произход и твърди, че е потомък на Александър Македонски и на цар Дарий I. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов Александър Македонски" (Шаблон:Lang-la). Тази имитацията достига апогей през 88/87 пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър.
Предполага се, че имал изключителна памет: Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.[1] Данните посочени от Плиний са и в разказа “Фунес паметливият” на Хорхе Луис Борхес. След неговата многоезичност, няколко книги с образци на много различни езици са публикувани под заглавието "Митридат".[2]
Ранни години
Датата на коронацията му е спорна. Митридат VI Евпатор е син на Митридат V Евергет (150–120 пр.н.е.), който е убит при заговор докато Митридат е все още момче. В следващите години върховната власт се упражнява от майка му Лаодика (Laodice), която предпочита по-малкият му брат пред него. По времето на убийството на баща му той е на 12 години и според една от историите, като предпазна мярка е принуден да се крие в горите около Понт в продължение на седем години. Там той израства силен и свикнал с трудностите, преди да се качи на престола.[3] През 113 пр.н.е. Митридат се завръща и вкарва майка си и брат си в затвора. С взимането на властта, той започва да разширява територията на царството си чрез интриги, дворцови убийства, добре калкулирани брачни съюзи и хитри дипломатични ходове. Първата царица на Митридат е сестра му, която също се казва Лаодика.
След като покорява Колхида, царя на Понт води битка за надмощие в понтийско-каспийската степ със скитския цар Палак (Palacus). Най-важните средища Крим, Таврия и Боспорското царство с охота предават своята независимост в замяна на обещание от Митридат да ги защитава от скитите — техни древни врагове. След няколко неуспешни опита за нахлуване в Крим, скитите и техните съюзници роксоланите претърпяват тежки загуби от понтския генерал Диофант (Diophantus) и приемат Митридат за техен повелител. Младият цар обръща вниманието си към Мала Азия, където римската власт расте. Той участва в подялба на Пафлагония и Галация с Никомед III цар на Витиния. Скоро обаче става ясно, че Никомед участва в анти-понтийски съюз с разширяващата се Римска република. Когато Никомед прави опит да контролира Кападокия е победен в серия от битки от понтийските сили и е принуден открито да търси помощ от Рим. Римляните на два пъти се намесват в конфликта в полза на Никомед (95 и 92 пр.н.е.), което прави войната между Рим и Понт неизбежна.
Митридат има амбиция да създаде мощна държава господстваща над Черно море и Мала Азия, държава способна да стане приемник на елинистическите династии. Влиянието си над териториите на изток от граници на римляните, утвърждава не само със силата на оръжието, но и с дипломатически средства. Така, той дава дъщеря си Клеопатра за съпруга на арменския цар Тигран II, като сключва с него военен и политически съюз. Те ще се подкрепят взаимно в бъдещите конфликти с Рим.[4]
Митридатови войни
Новият владетел на Витиня Никомед IV Филопатор е марионетка манипулирана от Рим. Митридат замисля заговор за свалянето му но опитите му не успяват и Никомед подстрекаван от римските си съветници обявява война на Понт. Римляните по това време са замесени в Съюзническа война — война срещу съюзниците си италийци. Така в цялата римска провинция Азия има само два легиона, които се намират в Македония. Тези легиони комбинирани с армията на Никомед нахлуват в Понт през 89 пр.н.е. Митридат обаче печели убедителна победа като разпилява водените от римляните сили. Неговите победоносни войски са посрещнати радостно в Мала Азия. През следващата 88 пр.н.е. Митридат дирижира избиването на римски и италийски заселници останали в няколко града в Азия, в основата си това е прочистване на римското присъствие в района.[5]
Понтийското царство се състои от смесено население от йонийски гърци и азиатски градове. Царското семейство премества столицата от Амасия (Amasia) в гръцкия град Синоп. Управниците опитали изцяло да усвоят потенциал на своите поданици, като демонстрират “гръцко лице” на гръцкия свят и “ирано/анадолско лице” на източния свят. Когато различията с анадолските поданици ставали големи, те подчертават своя персийски произход. В този дух царската пропаганда твърдяла за наследствени връзки и с персийски и с гръцки владетели, включително Кир Велики, Дарий I и Александър Велики.[6] Митридат твърде много се изтъква като шампион на елинизма, единственият който е в състояние да успее да освободи гърците от римска зависимост; не се знае дали това е истинската причина или Митридат просто не е движен от амбициите си за разширяване на своите владения.[7] Каквито и да са били истинските му намерения, гръцките градове (включително Атина) преминават на негова страна и го приветстват като освободител при пристигането му на гръцка земя, докато флота му обсажда римляните в Родос.
След завладяването на Западна Мала Азия през 88 пр.н.е. по заповед на Митридат са изклани, както се твърди около 80,000 римски мъже, жени и деца — инцидент известен като “Азиатска вечерня”.[8][9] Тези кланета довеждат до намеса на Римската република. По времето на Първата Митридатова война водена между 88 и 84 пр.н.е. Луций Корнелий Сула принуждава Митридат да се изтегли от Гърция. След това оставя Луций Лициний Мурена да командва римските сили в Мала Азия, а самият Сула се връща в Италия за да се изправи срещу Гай Марий. Снизходителния мирен договор подписан впоследствие, който всъщност никога не е ратифициран от римския сенат, дава възможност на Митридат да възстанови силите си. Мурена атакува Митридат провокирайки избухването на Втората Митридатова война от 83 до 81 пр.н.е. Победата този път е за Митридат.
Когато римляните се опитват да анексират Витиния близо десетилетие по-късно, Митридат ги напада с още по-голяма армия, което води до Третата Митридатова война, която се провежда от 73 до 63 пр.н.е. В началото Лукул, а след това Помпей са изпратени срещу Митридат. Той губи и тази война, като в крайна сметка е победен от Помпей.
Последни години и смърт
Вижте също: Митридатизация
След поражението си през 65 пр.н.е. Митридат бяга с малка армия от Колхида (сегашна Грузия) през Кавказките планини към Крим, като има планове да събере друга армия с която да се бие срещу Рим. Неговия най-възрастен син Махар (Machares), който е вицецар на Боспосрското царство не изявява желание да помогне на баща си. Махар е отстранен и самия Митридат поема контрола над царството. Той заповядва събирането на военни данъци и подготовката на нова война. Но през 63 пр.н.е. неговият по-млад син Фарнак II подкрепян от недоволното и изморено от продължителната война население, застава начело на бунт срещу баща си. Това предателство след загубите му в битките, наранява Митридат повече от всичко друго и виждайки как губи властта си той опитва да се самоубие с отрова. Опитът се проваля, защото той има имунитет към различни отрови; имунитет придобит от пиене на малки дози от всички познати му отрови през целия му живот, като превантивна мярка да се предпази от покушение.[10][11] Според “Римска история” на Апиан, след неуспешния опит за самоотравяне Митридат нарежда на своя галски бодигард и приятел Битуит (Bituitus) да го убие с кинжал. По заповед на Помпей Велики тялото на Митридат е погребано в гробницата на неговите предци в град Амасия старата столица на Понт.
Източници
- ↑ Плиний Стари, The Natural History
- ↑ Два примера са: "Mithridates de differentis linguis", Conrad Gessner, 1555; и "Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde" mit dem Vater Unser als Sprachprobe in bey nahe fünf hundert Sprachen und Mundarten, Johann Christoph Adelung & Johann Severin Vater, 1806-1817, Berlín, Vossische Buchlandlung, 4 volumes. Facsimile edition, Hildesheim-Nueva York, Georg Olms Verlag, 1970.
- ↑ McGing, B. C. The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus. Leiden, The Netherlands, E. J. Brill, 1986. с. 64.
- ↑ (на арменски) Kurdoghlian, Mihran. Badmoutioun Hayots, Volume I. Athens, Greece, Hradaragoutioun Azkayin Oussoumnagan Khorhourti, 1994. с. 67–76.
- ↑ The Poison King: The Life and Legend of Mithradates, Adrienne Mayor, Princeton University Press, 2010
- ↑ The Foreign Policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus - стр. 11, Brian Charles McGing
- ↑ 2006 Енциклопедия Британика
- ↑ Hooper, Finley. Roman Realities. Wayne State University Press, January 1979. ISBN 0814315941.
- ↑ Cicero. Political Speeches. Oxford University Press, 2006-04-20. ISBN 0192832662. с. 103.
- ↑ A History of Rome, LeGlay, et al. 100
- ↑ The Last King, Michael Curtis-Ford (2005) ISBN 0-312-93615-X
- Justin, Epitome of the Philippic History of Pompeius Trogus (M. Iuniani Iustini epitoma Historiarum Philippicarum Pompei Trogi)
Литература за Митридат
- Claudia Bohm: Imitatio Alexandri im Hellenismus, München 1989, ISBN 3-88073-294-9
- B. C. McGing: The foreign policy of Mithridates VI Eupator, King of Pontus. Brill, Leiden 1986, ISBN 90-04-07591-7.