Степна усойница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 77.85.228.127 (б.), към версия на EmausBot
Ред 42: Ред 42:
Основният ареал на степната усойница са степите от [[Молдова]], Южна [[Украйна]] и Южна [[Русия]] до Северен [[Казахстан]] и Северозападен [[Китай]]. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна [[Франция]], Централна [[Италия]], [[Австрия]], [[Унгария]], [[Румъния]], западната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[България]] са намирани общо четири екземпляра - два в платото при [[Шумен]], при село [[Вердикал]], днес част от [[Банкя]], (1927) и при манастира Свети Крал над [[Княжево (квартал)|Княжево]] (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.<ref name="Бешков"/>
Основният ареал на степната усойница са степите от [[Молдова]], Южна [[Украйна]] и Южна [[Русия]] до Северен [[Казахстан]] и Северозападен [[Китай]]. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна [[Франция]], Централна [[Италия]], [[Австрия]], [[Унгария]], [[Румъния]], западната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. В [[България]] са намирани общо четири екземпляра - два в платото при [[Шумен]], при село [[Вердикал]], днес част от [[Банкя]], (1927) и при манастира Свети Крал над [[Княжево (квартал)|Княжево]] (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.<ref name="Бешков"/>


Степната усойница се храни главно с [[гущери]], дребни [[гризачи]], едри [[насекоми]], по-рядко с [[жаби]] и малки на [[птици]]. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.Според легендите отровата и може да убие човек преди да е направил 100 крачки
Степната усойница се храни главно с [[гущери]], дребни [[гризачи]], едри [[насекоми]], по-рядко с [[жаби]] и малки на [[птици]]. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:25, 21 януари 2013

Степна усойница
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Усойници (Vipera)
вид:Степна усойница (V. ursinii)
Научно наименование
(Bonaparte, 1835)
Степна усойница в Общомедия
[ редактиране ]


Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[3] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[4]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[4]

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

Източници

  1. Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
  3. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  4. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.