Евтим Робев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Биография инфо | име = Евтим Робев | портрет = dot.png | портрет-описание = | px ...
 
Ред 14: Ред 14:


==Биография==
==Биография==
Робев е роден в 1835 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес Република Македония. Роден в известната възрожденска фамилия [[Робеви]], син е на [[нгел Робев]] и брат на [[Константин Робев]], Стефан (1816 - 1840), Йонче (1826 - 1849), Наум, а [[Анастас Робев]] му е чичо<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 - 789.</ref>. Завършва медицина във Виена, където умира на 26 юни 1863 година (според други източници през 1864 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.</ref>).
Робев е роден в 1835 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес Република Македония. Роден в известната възрожденска фамилия [[Робеви]], син е на [[Ангел Робев]] и брат на [[Константин Робев]], [[Стефан Робев|Стефан]] (1816 - 1840), Йонче (1826 - 1849), [[Наум Робев|Наум]], а [[Анастас Робев]] му е чичо<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 - 789.</ref>. Завършва медицина във Виена, където умира на 26 юни 1863 година (според други източници през 1864 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.</ref>).


==Бележки==
==Бележки==

Версия от 10:31, 23 януари 2013

Евтим Робев
български лекар

Роден
Починал

Евтим Ангелов Робев е български лекар от Македония.

Биография

Робев е роден в 1835 година в Охрид, Османската империя, днес Република Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Ангел Робев и брат на Константин Робев, Стефан (1816 - 1840), Йонче (1826 - 1849), Наум, а Анастас Робев му е чичо[1]. Завършва медицина във Виена, където умира на 26 юни 1863 година (според други източници през 1864 година[2]).

Бележки

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 - 789.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.