Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии

Атанас Узунов
	Атанас Узунов
български революционер
Роден	1851 Одрин, Османска империя
Починал	26 юни 1907 София, България
	Народен представител в:; III ВНС
Семейство
Братя/сестри	Анастасия Желязкова

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:49, 29 януари 2013

Атанас Узунов е български революционер.

Биография

Роден в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов от Копривщица. Брат на Анастасия Желязкова. През 1856 г. семейството му се преселва в Цариград, където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в Николаев(1865-1871).

Връща се в България в 1872 година и става учител в Сливен. Влиза във връзка с Васил Левски, става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски БРЦК го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. През 1873, след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 за кратко е учител в тамашното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в Орел (Русия).

Участва като преводач на руска служба в Руско-турската война (1877-1878), окръжен управител в Лозенград (1878), служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). През 1880 пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.

Привърженик на Либералната партия, народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 е инспектор към Българската екзархия в Цариград.

Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и др.

Съчинения

Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов. Букурещ, 1876.
Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени). София, 1880.

Литература

Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова ; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
Димитрова, Елена. Заместникът на Левски. [Атанас Узунов]. София : ОФ, 1987.

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 ==Биография==
-Роден в [[Одрин]] в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов от Копривщица. Брат на [[Анастасия Желязкова]]. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където той учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в [[Николаев]](1965-1871).
+Роден в [[Одрин]] в семейството на чорбаджи [[Цвятко Узунов]] от Копривщица. Брат на [[Анастасия Желязкова]]. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]](1865-1871).
-Връща се в България и става учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и др. През 1873, след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 за кратко е учител в тамашното гръцко училище. През 1876 бяга с Васил Йонков - Гложенеца през Ерусалим – Яфа – Цариград - Одеса. Установява се като учител в [[Орел]] (Русия).
+Връща се в България в 1872 година и става учител в [[Сливен]]. Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. През 1873, след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 за кратко е учител в тамашното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия).
-Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител  в [[Лозенград ]](1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). През 1880 пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
+Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител  в [[Лозенград ]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). През 1880 пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
 Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 е инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград.