Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден в [[Одрин]] в семейството на чорбаджи [[Цвятко Узунов]] от Копривщица. Брат на [[Анастасия Желязкова]]. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]](1865-1871). |
Роден в [[Одрин]] в семейството на чорбаджи [[Цвятко Узунов]] от Копривщица. Брат на [[Анастасия Желязкова]]. През 1856 г. семейството му се преселва в [[Цариград]], където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в [[Николаев (град)|Николаев]] (1865-1871). |
||
Връща се в България в 1872 година и става учител в [[Сливен]]. Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. През 1873 г., след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 г. за кратко е учител в |
Връща се в България в 1872 година и става учител в [[Сливен]]. Влиза във връзка с [[Васил Левски]], става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. През 1873 г., след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 г. за кратко е учител в тамошното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия). |
||
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител в [[Лозенград ]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). През 1880 г. пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал. |
Участва като преводач на руска служба в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], окръжен управител в [[Лозенград ]] (1878), служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). През 1880 г. пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал. |
||
Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. |
Привърженик на [[Либералната партия]], народен представител (1886-1887). След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград. |
||
Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван |
Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и други. |
||
==Съчинения== |
==Съчинения== |
||
Версия от 09:18, 29 януари 2013
Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов.
| Атанас Узунов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: III ВНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Анастасия Желязкова |
Атанас Узунов е български революционер.
Биография
Роден в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов от Копривщица. Брат на Анастасия Желязкова. През 1856 г. семейството му се преселва в Цариград, където до 1865 г. той учи в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в Николаев (1865-1871).
Връща се в България в 1872 година и става учител в Сливен. Влиза във връзка с Васил Левски, става ръководител на революционната дейност в района. След смъртта на Левски БРЦК го определя за негов заместник. За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. През 1873 г., след покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри е арестуван и осъден на 15 години каторга в Аргана Мадени. През 1874 г. за кратко е учител в тамошното гръцко училище. През 1876 г. бяга с Васил Йонков Гложенеца и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса. Установява се като учител в Орел (Русия).
Участва като преводач на руска служба в Руско-турската война (1877-1878), окръжен управител в Лозенград (1878), служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). През 1880 г. пътува до Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на руски генерал.
Привърженик на Либералната партия, народен представител (1886-1887). След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. От 1904 до 1906 г. е инспектор към Българската екзархия в Цариград.
Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис и други.
Съчинения
- Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов. Букурещ, 1876.
- Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени). София, 1880.
Литература
- Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова ; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София : Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
- Димитрова, Елена. Заместникът на Левски. [Атанас Узунов]. София : ОФ, 1987.