Нотариус

Нотариус, 1830

Нотариус (от латински Notarius ‘notārius‘), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия и е вписано в регистъра на Нотариалната камара.

Нотариусът лично извършва нотариални и други предвидени от закона действия. Районът му на действие съвпада с района на съответния районен съд.

Латински нотариус и Публичен нотариус

Нотариусът на Европейския континент е специално лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданско-правните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).

Различия

Нотариусът в Европа Civil Law Notary , се нарича още Латински нотариус. Тези нотариуси се различават коренно от Англосаксонските нотариуси The Notary Public, които действат на територията на САЩ и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,и прилежащите й територии. {{Civil Law Notary}}

В Канада действат и двете системи, според провинцията и историческата й принадлежност – към Франция или Англия.

Латинските нотариуси или наричани още Гражданско-правните нотариуси, черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен /публичен/ акт. {{Civil Law Notary}}

За разлика от обществените англосаксонски нотариуси, латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи юристи, които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия, възраст, и др. {{Civil Law Notary}}

Латинските нотариуси осигуряват пълна гама от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, но все пак работят на частна практика.

Англосаксонският публичен нотариус не е юрист и не е висококвалифициран специалист. Най-често за дейността им се получава срочен лиценз, който би могъл да бъде подновен. Докато това важи за САЩ, във Великобритания, често може да се срещне нотариус, чиято основна професия е адвокатската. Там, нотариалната дейност е лицензирана. {{Civil Law Notary}}

Възнаграждение

На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича нотариална такса.

Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента. Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия.

Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.

Камари и организации

Европейските нотариуси членуват по право в браншови национални камари и организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в Съюза на Латинските нотариуси {{Civil Law Notary}}

Наследяване на нотариалната практика

В Европа нотариалната практика се наследява при определени условия. Често се предава в поколението. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от средновековието, насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите.

Историческо развитие на нотариуса в България

След [1] Освобождението на България (1878г.), и по-конкретно след 1885г., нотариалните действия се извършват от нотариуси и мирови съдии.

В различните периоди - 1878-1944г., 1944-1948г. и след 1990г., до 1996 година, длъжностните лица натоварени с тази дейност са наричани - мирови съдии, околийски съдии, народни съдии, районни съдии и нотариуси. Закон за нотариусите от 1885г. Шаблон:Извод от кн."Българско нотариално право", Д-р Панчо Бешков

По време на социализма, поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, също и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица ( физическо лице ), които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество. „Пак там“

През 80-те години на 20 век, се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973г., също в по-ограничени количества, доколкото по това време гражданите са имали достъп до пазара на леки автомобили. Шаблон:Христо Омарбалиев "Ръководство по нотариални действия", 1973г. „Пак там“

С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 90-те години на ХХ век, установената от социалистическата държава нотариална система, в частност Нотариалните служби към Районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове, и да задоволят по този начин нарасналите му потребности, при условията на пазарна икономика. „Пак там“

Извършването на нотариалната реформа през 1996-1998г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на Република България в Европейския съюз. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар. Да се създаде нотариус равностоен на европейския, който да не е зависим - т.е. да не е държавен служител. Да е несменяем и гарантиран. Да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен. Да се подчинява единствено на закона. Услугите на нотариуса да са по-достъпни. „Пак там“

Нотариусът в България днес

От 1 октомври 1998 г. в България функционира т. нар. "Свободен Нотариат". От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.

В края на 1999 година, се състои втори конкурс за нотариуси и още 120 души се вливат в редиците на свободните нотариуси в България.

През 2004 година се състои третия конкурс за нотариуси, в резултат, на който нотариусите в Република България достигат 530.

Към 2012 година, нотариусите в Република България начисляват над 600.

Нотариалната Камара

Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната Камара на Република България. Нотариалната камара е член на Международния съюз на латинските нотариуси. С резолюция № 42 на Общото събрание на Нотариатите членове на Международния съюз на Латинския нотариат, на 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на съюза. „Пак там“

Печат на нотариуса

Нотариалният печат се издава със Заповед на Министъра на правосъдието, по образец.

Съдържа „Република България”, което го прави част от Държавния печат на Републиката.

Българският нотариален печат е единственият нотариален печат в Европа без вложен в него национален символ или герб. Състои се единствено от буквени знаци и цифри. Има кръгла форма и определен диаметър. Без определен цвят. Може да бъде мокър, релефен или восъчен. Мокрият отпечатък е задължителен по закон. Останалите са допълнителни и незадължителни.

Разни

Днес, „частен” е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус”. Законодателството борави с „нотариус”.

Професионалният празник на българските нотариуси е 24 октомври. „Нотариалната Камара“

Външни препратки

• ЗАКОН за нотариусите и нотариалната дейност
• Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
• Нотариална камара на Република България
• Правила за формиране на нотариалната такса
• UINL (The International Union of Notaries
• Нотариална камара на Квебек