Бранко Ристич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Учен информация |име = Бранко Ристич |портрет = |ширина на картинката = |опи...
 
м това не е онова
Ред 28: Ред 28:
}}
}}


'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://www.monitor.bg/article?id=155643 „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“, 2 май 2008] // вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]] {{Ref-bg}}</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят"></ref> Превел е голям брой български автори на сръбски - [[Никола Вапцаров]], [[Гриша Трифонов]], [[Мая Дългъчева]], [[Иван Матанов]], [[Слави Георгиев]]. Работи върху избрани творби на [[Йордан Йовков]]. Издал е и три книги разкази на [[Чудомир]] в превод на сръбски.<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"></ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011">[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=372064 „Бранко Ристич с молитва за Косово“, 24 юни 2011] // вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] {{Ref-bg}}</ref> Член е на дружеството на писателите на [[Войводина]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науката]] и Изкуствата (БАНИ).<ref name="Литературен свят"></ref>
'''Проф. Бранко Ристич''' ({{Lang-sr|Бранко Ристић}}) е [[Сърбия|сръбски]] [[учен]], [[писател]] и [[Българистика|българист]]. [[Професор]] е в Прищинския университет, който е преместен в [[Косовска Митровица]] и едновременно преподава в педагогическия факултет на [[Призренски университет]], който е преместен в град [[Лепосавич]] ([[Северно Косово]]).<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008">[http://www.monitor.bg/article?id=155643 „Проф. д-р Бранко Ристич, сръбски писател и българист: Балканите сами носят отговорност за бъдещето“, 2 май 2008] // вестник [[Монитор (вестник)|Монитор]] {{Ref-bg}}</ref> Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от [[Български език|български]], [[Руски език|руски]] и [[Македонска литературна норма|македонски език]].<ref name="Литературен свят"></ref> Превел е голям брой български автори на сръбски - [[Никола Вапцаров]], [[Гриша Трифонов]], [[Мая Дългъчева]], [[Иван Матанов]], [[Слави Георгиев]]. Работи върху избрани творби на [[Йордан Йовков]]. Издал е и три книги разкази на [[Чудомир]] в превод на сръбски.<ref name="вестник Монитор, 2 май 2008"></ref><ref name="вестник Стандарт, 24 юни 2011">[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=372064 „Бранко Ристич с молитва за Косово“, 24 юни 2011] // вестник [[Стандарт (вестник)|Стандарт]] {{Ref-bg}}</ref> Член е на дружеството на писателите на [[Войводина]], член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] и редовен член на [[Българска академия на науките и изкуствата|Българската академия на науката и изкуствата]] (БАНИ).<ref name="Литературен свят"></ref>


==Биография==
==Биография==

Версия от 14:19, 1 февруари 2013

Шаблон:Учен информация

Проф. Бранко Ристич (Шаблон:Lang-sr) е сръбски учен, писател и българист. Професор е в Прищинския университет, който е преместен в Косовска Митровица и едновременно преподава в педагогическия факултет на Призренски университет, който е преместен в град Лепосавич (Северно Косово).[1] Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език.[2] Превел е голям брой български автори на сръбски - Никола Вапцаров, Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Слави Георгиев. Работи върху избрани творби на Йордан Йовков. Издал е и три книги разкази на Чудомир в превод на сръбски.[1][3] Член е на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ).[2]

Биография

Бранко Ристич е роден на 15 юни[1] 1961 година в село Велики Шилеговец. Основно училище и гимназия завършва в родното си село и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие, а докторат - във Философския факултет в Нови Сад.[2]

Библиография

Бранко Ристич издава книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.[2][3]

Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.[2]

Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).[2]

Отличия

Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.[2]

Източници