Оскар Шиндлер

Оскар Шиндлер Oskar Schindler
немски индустриалец и хуманист
Oskar%26Emilie_1946.jpg
Роден	28 април 1908 Свитау, Австро-Унгария, днес Чехия
Починал	9 октомври 1974 (на 66) Хилдесхайм, Западна Германия
Погребан	Цион, Йерусалим, Израел
Партия	Националсоциалистическа германска работническа партия (1 януари 1939 г.) Судетска германска партия
Награди	Праведници на света (24 юни 1993)
Семейство
Уебсайт	www.oskarschindler.com Страница в IMDb
Оскар Шиндлер в Общомедия

Оскар Шиндлер (* 28 април 1908 в Свитау, Моравия, Австро-Унгария; † 9 октомври 1974 в Хилдерсхайм, Германия) е германски индустриалец. По време на Втората световна война спасява живота на близо 1200 изправителни работници от смърт в концентрационни лагери на националсоциалистите.

Живот

Детство

Оскар Шиндлер е роден на 28 април 1908 година в Свитау (днес Чехия) като син на производителите на селскостопански машини Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Оскар посещава основно и средно училище и завършва с образование за инженерство в бащиното предприятие. Оскар Шиндлер има една по - малка сестра - Елфреде. Въпреки че Шиндлер е възпитан с католически маниери, той не е религиозен и като дете често играе със съседските еврейски деца.

Изкачване

На 20-годишна възраст той се жени за Емилие Пелз, дъщеря на заможен земеделец. Малко след годежа той е повикан на военна служба.

След затваряне на предприятието на баща му, под въздействие на икономическата криза, Шиндлер работи 1935-1939 като агент на Абвер, под ръководството на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава (днес Чехия) и Бреслау (днес Вроцлав Полша). За прикритие, той е ръководител на отдела по продажби на оставски електроуреди в Бърно (Чехия). 1935 става член на националсоциалистическата партия на Конрат Хенлайн.

Неговата работа като шпионин пропада и заради предателство към чешките железопътни тайни, той е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Само хитлеровото нападение над Чехия предотвратява изпълнението на смъртната присъда.

За да си осигури задачи той става член на Националсоциалистическата германска работническа партия, но същата година напуска заради длъжност при командира на армейския корпус в Вроцлав. Силно се надява, по време на Полската кампания да спечелят войната.

Спасяване на еврейски изправителни работници

През октомври 1939 г. Шиндлер поема западащата „Фабрика за оръжия от емайл“, принадлежаща преди това на един евреин. Посредством далавери на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в Цаблович, близо до Краков, която произвеждажа кухненски уреди, се издига главоломно. Само след 3 месеца има 250 полски работници, от които седем са евреи. До края на 1942 се тя е една огромна емайлфабрика с площ от над 45 000 m² и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.

Шиндлер, авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. Знаел е как да се забавлява и да флиртува с жени. Това, което го отличавало от другите е човешкото му в работата, особено към евреите.

Шиндлеровата съпротива срещу режима не се заражда въз основа на идеологически причини. Преди - безпринципен опортюнист, сега Шиндлер се опълчва срещу бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, за да спаси живота на колкото се може повече евреи от националсоциалистите. Впоследствие Шиндлер не само дава всичко от себе си за целта си, той излага в опасност и собствения си живот.

Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, причисляваща се като „важна за войната продукция“. Тя му позволявала не само да завърже изгодни икономически контакти, а също и да привлече еврейски работници, стоящи под контрола на СС. Шиндлер не се страхува да лъже или да фалшифицира документи за деца и академици като квалифицирани металоработници. Прочутият „Списък“ на Шиндлер той диктува на своята секретарка Мими Райнхард, която добавя още няколко имена.

Неколкократно Шиндлер е разпитван от Гестапо, заради нередности или облагодетелстване към евреите, но не е обезкуражен. 1943 Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към Букурещ за среща с унгарски юдеи. Той описва раздвоената ситуация на полските евреи и дискутира възможности за помощ.

През март 1943 краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера СС-подполковник, Амон Гьот да разреши личната документация (материали) на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. Успява да задоволи нуждата от храна като купува продукти на черния пазар. На СС-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката.

В края на 1944 г. заради настъпването на Червената армия Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 юдеи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от Върховното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника в една фабрика в Брюнлитц (Шаблон:Lang-de), която купува заедно с жена си. Работниците, които той пожелава за тази фабрика са спасените от него хора. Освен към юдеите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер. Опитва да спаси над 800 мъже, от които 700 евреи, и 300 жени. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц започва на 15 октомври 1944 в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените. Те са пратени в концлагера Аушвиц.

Оскар успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница. Секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единствиният случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.

Оскар и Емилие Шиндлер спасяват още 120 юдеи мъже от Аушвиц, работещи в една каменоломна. През януари 1945 впоследствие на настърплението на руснаците тези мъже са натоварени на два конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътуване в екстремно студени условия и без храна и вода вагоните са поставени от СС службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Емилие попречва на СС-комендантите да изпращат вагоните нататък. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че затворниците са му нужни за фабриката. След отваряне на вагоните са открити тринайсет замръзнали и 107, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Нито един от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотватява изгарянето на труповете от СС-комендантите. Вместо това купува една площ земя, където след еврейския ритуал били погребани.

В последните дни на войната Шиндлер се вмъква нелегално в Германия, без никакви пари.

Гробът на Шиндлер

След края на войната

Следвоенният период е по-неуспешен за Шиндлер. От ноември 1945 г. до май 1950 г. живее в Регенсбург. Известно време пребивава в Аржентина, където отглежда и развъжда бобри. След като трябвало да затвори фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. Заема се с циментна фабрика, но претърпява банкрут. С каквото и да се заеме, претърпява неуспех.

След като шиндлеровите юдеи научават за нещастието му, го канят в Йерусалим. От този момент Шиндлер води раздвоен начин на живот - едната половина от годината прекарва във Франкфурт, а през другата живее при спасените от него евреи в Йерусалим. Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. 2 год. преди това в Еврейския университет в Йерусалим стая е посветена на него. Там се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер и списъкът с имената на хората, спасени от него. Всичко това става ясно на обществеността главно с филма Списъкът на Шиндлер.

Признания

„Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят“ - това гласи талмудският стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер.

На 5 ноември 1965 г. е награден с Федерален кръст за заслуги.

По случай 100-годишнината от рождението на Шиндлер Германия пуска в продажба пощенска марка от 145 цента на 10 април 2008 г. На марката може да се прочете талмудският стих „Спасителят на един единствен живот е спасил целия свят“.

Външни препратки

• Биография на Оскар Шиндлер (немски)
• Оригинарният „Списък на Шиндлер“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oskar Schindler в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​