Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref> |
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref> |
||
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а.<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> |
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а.<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> Тези действия доказват ,че покръстващите се , са приемали вярата доброволно ,най-вече по икономически причини . |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.] |
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.] |
Версия от 18:52, 2 февруари 2013
Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г., известно още като кръстилката, е масово покръстване на българите-мохамедани от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония, извършено под ръководството на българската православна църква (БПЦ) в края на 1912 година[1] и в първите месеци на 1913 г.
Започнато в разгара на Първата балканска война, то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са неизвестен брой души , свидетел е бил най -вероятно грък ( патриаршист ) , след като се намеква ,че свещенниците са били екзархисти .Което поставя под съмнение достоверността на този източник .[2] с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на Карнегиевата фондация за международен мир.[3]
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов, но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на Междусъюзническата война. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като Гоце Междуречки. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов, Иван Ботушанов и други войводи на бившите ВМОРО и ВМОК.[4]
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на исляма.[5] Тези действия доказват ,че покръстващите се , са приемали вярата доброволно ,най-вече по икономически причини .
Външни препратки
- Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.
- Покръстването на българите мюсюлмани
- The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878
- Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония
Бележки
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 66.
- ↑ Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 2-3, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 146 (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)
- ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.
- ↑ Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 10, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295