Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|дясно|мини|250п|Сцена от покръстването в [[Девин]].]] |
[[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|дясно|мини|250п|Сцена от покръстването в [[Девин]].]] |
||
[[Файл:Tano Nikolov cheta.jpg|дясно|мини|250п| |
[[Файл:Tano Nikolov cheta.jpg|дясно|мини|250п|Покръстителната четата на [[Тане Николов]] (в средата). Пред войводата легнал е [[Мамин Колю]]. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от [[Турян]]. Отляво на войводата, до момиченцето, е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх [[Стефан I (екзарх)|Стефан]].]] |
||
'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като '''кръстилката''', е масово покръстване на [[помаци|българите-мохамедани]] от [[Родопи]]те, [[Западна Тракия]] и Източна [[Македония (област)|Македония]], извършено под ръководството на [[Българската православна църква|българската православна църква]] (БПЦ) в края на 1912 година<ref>{{cite book |
'''Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г.''', известно още като '''кръстилката''', е масово покръстване на [[помаци|българите-мохамедани]] от [[Родопи]]те, [[Западна Тракия]] и Източна [[Македония (област)|Македония]], извършено под ръководството на [[Българската православна църква|българската православна църква]] (БПЦ) в края на 1912 година<ref>{{cite book |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
}}</ref> и в първите месеци на 1913 г. |
}}</ref> и в първите месеци на 1913 г. |
||
Започнато в разгара на [[Балканска война|Първата балканска война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са |
Започнато в разгара на [[Балканска война|Първата балканска война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са общо около 200 000 души<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 2-3], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref> |
||
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref> |
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref> |
||
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а.<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> |
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а.<ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref> Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „''черно петно за светата ни църква''“.<ref>Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 115.</ref> |
||
Поместените документи в сборника "Завръщане към българския род" (т. І, С., 2001) показват че огромен брой мохамедани от 1877 до 1912 г. доброволно преминали към християнството и възприели български имена: повечето от тях били наскоро помохамеданчени, а други пазели спомена за своя български произход (стр. 67-271). Документите за покръстването през 1912-1913 г. (стр. 275-381) пък съдържат данни за връщане към християнската религия в селища, където изобщо не е стъпвала нито войска, нито чети. На много места българите мохамедани сами събаряли минарета, по време на масовото покръстване играели хора и с облекчение скъсвали с турското минало. Показателен е фактът, че в редица селища хората разказвали за пазените от тях стари български книги и църковни предмети, сочели руините на християнски църкви и гробища в землищата им, привеждали предания за българския си произход. Ако някъде е имало съпротива, тя е била организирана от фанатизирани ходжи и джамийски настоятелства. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.] |
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.] |
||
* [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf Покръстването на българите мюсюлмани] |
* [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf Покръстването на българите мюсюлмани] |
||
* [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878] |
* [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878] |
||
* [http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония] |
|||
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}} |
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}} |
||
Версия от 19:09, 2 февруари 2013
Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г., известно още като кръстилката, е масово покръстване на българите-мохамедани от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония, извършено под ръководството на българската православна църква (БПЦ) в края на 1912 година[1] и в първите месеци на 1913 г.
Започнато в разгара на Първата балканска война, то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са общо около 200 000 души[2] с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на Карнегиевата фондация за международен мир.[3]
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов, но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на Междусъюзническата война. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като Гоце Междуречки. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов, Иван Ботушанов и други войводи на бившите ВМОРО и ВМОК.[4]
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на исляма.[5] Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „черно петно за светата ни църква“.[6]
Външни препратки
- Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.
- Покръстването на българите мюсюлмани
- The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878
- Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония
Бележки
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 66.
- ↑ Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 2-3, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 146 (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)
- ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.
- ↑ Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 10, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
- ↑ Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 115.
