Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Brainworm (беседа | приноси)
м Brainworm премести страницата Покръстване на помаците (1912-1913) като Уикипедия беседа:Покръстване на помаците (1912-1913) (върху пренасочване): Н...
м Izvora премести страницата Уикипедия беседа:Покръстване на помаците (1912-1913) като Покръстване на помаците (1912-1913) (върху пренасочване)
(Няма разлика)

Версия от 21:19, 2 февруари 2013

Сцена от покръстването в Девин.
Покръстителната четата на Тане Николов (в средата). Пред войводата легнал е Мамин Колю. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от Турян. Отляво на войводата, до момиченцето, е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх Стефан.

Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г., известно още като кръстилката, е масово покръстване на българите-мохамедани от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония, извършено под ръководството на българската православна църква (БПЦ) в края на 1912 година[1] и в първите месеци на 1913 г.

Започнато в разгара на Първата балканска война, то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Покръстени са общо около 200 000 души[2] с методи, определени като „принудителни“ от разследващата комисия на Карнегиевата фондация за международен мир.[3]

Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов, но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на Междусъюзническата война. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като Гоце Междуречки. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов, Иван Ботушанов и други войводи на бившите ВМОРО и ВМОК.[4]

Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на исляма.[5] Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „черно петно за светата ни църква“.[6]

Външни препратки

Бележки

  1. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 66.
  2. Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 2-3, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
  3. Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 146 (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)
  4. Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.
  5. Стоянова, Пл. Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 10, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
  6. Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 115.